Светла седмица

Първата седмица след Великден е наречена Светла седмица, защото възкресението на Иисус Христос донася просветление и надежда за вечен живот на всички човеци. В църковния календар всеки от дните до следващата неделя – Томина неделя,  е записан като Светъл.

През всеки от дните на Светлата седмица се славят  Божията майка и светите апостоли:  На Светли понеделник - светите апостоли,  през Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.

Седмицата завършва с Томина неделя, по името на св. ап.  Тома, който единствен  от дванайсетте апостоли на Исус не повярвал на Христовото възкресение.

Когато се разбрало  за изчезналото от гробницата тяло Господне, апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Исус.

Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. От тогава останало нарицателното Тома Неверни.  

Неделята се нарича още Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото възкресение.

През цялата Светлата седмица славим и честваме Христовото Възкресение.

Идеята на Създателя, според христиняството, не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят. Той иска хората да се радват във вечността.

В дните на богослуженията почти всички текстове на писанията от Новия завет говорят за последните дни – Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя.

С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат спокойно да отидат, където заслужават.

 Христос возкресе!

Во истину возкресе!

Християните се поздравяват с "Христос воскресе" до Петдесетница (тази година на 12 юни), когато се е родила Христовата църква.