Успение на св. Ана, майка на пресвета Богородица

На 25 юли  светата православна Църква отбелязва  денят на успението (смъртта) на св. Ана, майката на пресвета Богородица.

Богомъдрата,  Богоблаженна и благословенна Ана била дъщеря на свещенника Матфан и неговата жена Мария. Тя е потомка на изместния древен Ааронов род.  Според преданието св. Анна се споминала мирно в Йерусалим  на 79-годишна възраст.  

По времето на светия благоверен цар Юстинян (527-565) в Девтер в нейна чест бил въздигнат храм, а император Юстинян  II (685-695; 705-711) обновил този храм, защото според преданието праведната Анна се явила на неговата  беременна супруга. По това време нетленното тяло на св. Анна и покрова й били пренесени Константинопол.

Източноправославната църква приема света Ана още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани свети и праведни богоотци.

Св. Анна се тачи като покровителка на брака, семейството и майчинството. Тя закриля девиците, бременните и вдовиците.

Църквата почита света Анна няколко пъти в годината:

- на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоминаваме Нейните родители - свв. Иоаким и Анна,

- на 9 декември, когато празнуваме Зачатието на Пресвета Богородица от св. Анна

-эи на 25 юли - денят на успението (смъртта) й.

Няма съвременна българска дума, която съвършено да съответства на църковнославянската "успение".

Модерният език я превежда, като лъкатуши между думите "смърт", "заспиване" и в най-добрия случай "упокоение", но и трите са еднакво неточни.

Защото понятието "УСПЕНИЕ" е понятие дълбоко християнско. То не може да бъде напълно разбрано нито от юдеин, нито от мохамеданин, нито от езичник или будист, нито от атеист, нито даже от еретик. (Докато гореуказаните три думи в една или друга степен са "достъпни" за всички.)

Успението е смърт само дотолкова, доколкото е край на земния живот, завършек на тукашните грижи и суети. Но ние не приемаме смъртта в общовалидния смисъл, който се споделя от всекидневния език. Тя вече не е небитие, не е край на всичко и нескончаем мрак.

За нея апостолът казва: "Де ти е, смърте, жилото?" (1Кор. 15:55). В светлината на християнството смъртта е обезсилена, погубена, посрамена, разбулена от страховитата тайнственост, смразявала от ужас човешкия род векове наред. Защото Христос възкръсна и победи смъртта. И така тя вече не е смърт, а вечен живот; начало, а не край; просветление, а не мрак.