Сурвакарите изграждали читалище в с. Шипочано

Село Шипочано е на 14 км. от Кюстендил, като три пъти дневно през селото минава автобус, а докторът идва във вторник. Кръчмата работи, но няма кой да влиза в нея.

Хората определят положението като катастрофално:

Няма народ. Преди имаше девет рейса.

Изпразни се селото. Младежи има, но в София, в Перник.

Пенсиите са малки, мъчим се. Работим по двора да изкараме, каквото можем.

Изгониха младежта, а се борят кой да командва.

Всичко рухна. Сега ако се проведе едно селско тържество, няма къде да застанем на сушина.

Вече неработещото читалище е съграждано около 1930 година със събирани и от сурвакарите пари. Местен жител, спасил няколко книги и сравняващ днешните управници с грабливи птици, защото са били унищожени книгите, разказва как са били събирани средствата:

Каквото имаш това даваш на сурвакарите – пипер, месо. После на търг и събират за читалището.

Източник: bnr.bg