Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 20 Е, па оню комшиете се бише, караше

Доколкото имам лични впечатления, народът ни беше много комуникативен, в смисъла на това, че хората общуваха помежду си при всяка възможност, и то преобладаваха сърдечните и добронамерените обноски както между познати, така и между непознати. Може би защото столетия наред преобладаващо е живял в бедност, недоимък и малко или много все е бил подтискан е имал нужда от взаимна помощ, от взаимно изплакване на болките от несгодите, несретите и нищетата. Дори между непознати хората бяха общителни и контактни. Пътуващи във влак случайни хора мигновено намираха общ език и общи теми помежду си и след броени минути разговорът тръгваше като между стари познати и приятели. Първом се поразпитат кой от къде е и за къде е, какъв е, що е, после току намерят общи познати или вземат че излязат роднини. С годините тази разговорчивост се бе пренесла по опашките, които, кой знае защо, ме съпътстват от най-ранното ми детство та до ден днешен. Новото в последните демократични години е, че разговорчивостта на хората мутира във всенародно политическо кавгаджийство. Спомням си един анекдот от или за Трънско в който клюкарка отговаря на въпрос относно свои съседи: “Е, па оню комшиете се бише, караше, па се бише и па се караше, та га докараше до кавгу”. Но да се върнем във влака. Тогава хората, разговаряйки, научаваха не само за самите тях кой кой е, но и за елита на страната – интелектуален, политически, стопански и прочие, защото този бил съсед някому, друг бил земляк другиму, а някой бил съученик с някого, т. е. все информация от първа ръка, така да се каже необработена от телевизор или вестник и хората се понаучаваха кого за какво го бива, кой за какво не става а и кой не става за нищо. Днес, във времето на медийна уж наситеност, трябва да си съвсем напрегнат, та да разбереш малко от малко в кой край се раждат най-много художници, къде виреят писателите, къде се пръкват лекарите или политиците, откъде налитат най-вече на спорта, от къде се излюпват най-много учени, къде си падат най по техниката, кои обичат най-много да четат, кои обичат най-много да управляват, къде са най-големите шегаджии и пр. и пр. За моите земляци – шопите, си мисля, че по ни бива да се бутаме там, където е най-трудно, безперспективно или безнадеждно, сякаш за да изпробваме за кой ли път прословутия си инат и твърдоглавие. Общо взето голяма рядкост би било шоп да се възползва хитро от създадена политическа или икономическа ситуация и все пак ако има такъв случай най-вероятно е коренът му да не е шопски. Много ми се иска по някакъв, макар и най-семпъл начин, народът ни да знае кой от къде е, къде е митарствал, какво му е родословието, коя е жена му, какви са му децата и въобще какъв човек е този “Кой” преди да му стане кмет, общинар, доктор, министър, депутат, учител на децата му или президент и пр. И, може би по този начин, този добре разгласен човек, все пак ще се стреми да не посрами своя род и своя край.