Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 24 Баба Тодора

В квартала, в който живеехме в детството си, точно срещу нашата къща беше тази на баба Тодора, някогашна слугиня, с масивна фигура и с набраздено от бръчките лице. Тази баба беше използвана от майките на палавите, ако мога така меко да се изразя, момчета в махалата. Когато имаха проблем, тези майки казваха: “Сега ще викна баба Тодора. . . ” и тя, като да е била в бойна готовност, тутакси се появяваше зачулена и намотана специално за целта с някакви подобия на дрехи, стари пердета и всякакъв маскировъчен реквизит, но наистина изглеждаше като плашило, та вцепеняваше съответния палавник и той се окопаваше в пазвите на майка си, хлипаше и обещаваше да бъде послушен от сега нататък, а баба Тодора изтропваше профилактично с тоягата и се оттегляше. Същото това махленско страшилище веднъж се втурна да сплашва брат ми Петър, който наистина беше много вироглав и своенравен, а той и грабна тоягата и започна да налага бабата с най-шопска безцеремонност, та тя се видя в чудо и взе да моли майка ми да я спасява. А баба Тодора сама бе предложила услугите си, без майка да я е молила за това, защото си имаше принцип това, което става в къщи да не излиза навън. Никога повече баба Тодора, която всъщност беше много добра жена, не дръзна да прилага своята педагогика по отношение на нашето семейство, но махалата продължи да я използва по тази и специалност, включително и за укротяване на един психично болен циганин, когато изпадаше в лудост и трошеше и биеше къде каквото свареше, и там тази жена се справяше като истински професионалист, та този психар се укротяваше като божа кравичка. Запомнил съм една случка със съпруга на тази жена – дядо Свилен. В един горещ и прашен летен ден, когато по улицата се бе проточила една процесия начело с един много черен и много висок негър и върволицата циганета зад него, с които, естествено, той нямаше нищо общо, дядо Свилен със звуци и знаци покани негъра в двора си, онзи се отзова и зае предложеното му място на масата в дядо Свиленовата беседка, а циганетата се налепиха плътно по оградата, за да не пропуснат каквото и да било от събитието. Дядо Свилен направи опит да заразпитва негъра по нашенски откъде е, що е и прочее, но бързо му стана ясно, че онзи не прихваща и бъкел български, та взе решение да го почерпи с купичка крем-нишесте. Негърът разбра жеста, кимаше с глава и се усмихваше с искрящо белите си зъби, но още след първата лъжица направи красноречива гримаса, че това нещо не става за ядене, въпреки настоятелните покани на домакина. За разлика от циганетата, аз знаех каква е причината – в този десерт нямаше и песъчинка захар, защото нашият съсед беше пословично пестелив. Негърът се надигна, сбогува се със знаци и поклони и продължи пътя си по улицата, а многобройната свита от циганчета тутакси го последва.