Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 27 Явлението благовидна клептомания

Още преди седесарската комуна съществуваше явлението благовидна клептомания. Наричам го явление само от куртоазията да не обидя своя народ, макар че разпространението му е толкова масово, та е на път да стане всенародно. Ето каква е тази клептомания. Идва твой съсед, роднина, колега или познат и те помолва да му услужиш с определена вещ, която обещава да върне веднага след като свърши работа. Ти си добър човек, великодушен джентълмен и с удоволствие и лекота правиш тази услуга. Човекът отнася вещта, ти си спокоен. Минава ден, два, седмица, две, а от човека и от вещта ни кост, ни вест. Обхваща те леко безпокойство най-вече от неудобството на джентълмен да идеш и си търсиш вещта. Пресрамваш се в един момент и подсещаш най-деликатно човека. Но, както се оказва, човекът не си спомня да е вземал такова нещо от теб. Казваш на себе си: “Този човек, струва ми се, нещо не е много адекватен. ” Прощаваш се с този имот, туряш му пепел на случая – зер няма да идеш да се съдиш за някаква си тесла например, колко му е да идеш и си купиш нова. После идва друг, и той иска нещо, и на него няма как да откажеш и той получава амнезия. После идва трети и, нали няма нищо общо с другите двама, и той ти отмъква нещо. Спокойно, някой все пак е почтен и ти връща взетото. Може би може да се случи и такова лице, което, като ти върне заетата вещ своевременно, да те и овъзмезди по някакъв начин за направената му услуга. Може би. Но по вероятно е да ви се случи ситуация при която като идете да си искате даденото, да получите и такъв отговор: “Нищо подобно, господине, аз ти услужих на теб с моята тесла, а не ти на мен. Хайде, върни ми я!” Ха сега, де! Брат ми услужил на свой колега учен по спешна потребност със специализиран англо-български речник, да речем за срок седмица-две. Но минал месец, че и повече, а от речника ни кост, ни вест и не че брат ми е вещоман, но речникът е част от неговия инструментариум, с който си изкарва хляба, затова се вдигнал, та при колегата. Така и така, казва, трябва да превеждам нещо специално, от английски, та ако обичаш. . . “Аха, рекъл онзи, разбрах, искаш да ти услужа с речник. Може, ама за днес и утре само, защото ми трябва”. Протегнал се човекът, взел речника от рафта и го подал на брат ми. Брат ми го взел и понеже е печен, а не мижитурка, нарязал онзи клептоман като краставица: “Бе, едикойси, това е моя речник, с който ти услужих, какво се правиш на ударен!”. Брат ми си маркира книгите с разни екслибриси и знаци, на които само той си знае местата и показал на онзи някои от тях. А същият клептоман: не та не. Тази клептоманска епидемия се влачи от години и е част от оная психология за всестранната аванта: говно да е – аванта да е. Направо върху вътрешната страна на вратата на бунгалото си имам дълъг списък на хора, вещи и дати – документирана услуга, защото все “забравят” да връщат, та тичам и се моля за своите си вещи. След “смяната на системата”, аз, който преди това почти бях получил прозвището “Славе услугата”, заради това, че услугвах всекиму най-великодушно, обявих, че щом комунизмът си отива и Славе услугата го няма вече, т. е. край на безплатните комунистически услуги. Идва един боядисан новодемократ и вика: ”Дай стълбата да си обера черешата!”. “Може – казвам – но трябва да си платиш, с пари или с череши, щото комунизмът нали си отиде”. Че като се подпали оня ми ти човек, едва не се нахвърли на бой в собствения ми двор, който си е прайвит пропърти, нали така, демек частна собственост, ама вече съвсем частна. И за този комунизмът като еднопосочна аванта си е бил туморът, който носи в себе си и сега се изрива от омраза към комунистите, защото май му спряха кранчето на авантата. Тази нашенска клептомания скоро няма да отмине, така че, пазете си вещите, правете списъци, искайте гаранции и най-важното: не раздавайте насам-натам. Не са такива времената.

Разгеле, преди малко, нещо стана дума за тесла, този универсален инструмент за дялане, цепене, коване, чукане, копаене, вадене на пирони, самоотбрана и може би още куп други неща, та си спомних една история с един много близък мой човек. Наложило му се за някаква си търговия да носи в Германия някакво си сандъче с електронна апаратура и заедно с него той понесъл и една ръждива, изтъпена и окълцана отвсякъде тесла, та по митниците да разковава и сковава сандъчето заради проверките. Когато най-накрая стигнал до върховните специалисти, за които била предназначена апаратурата, той извадил теслата и с придобитата вече от митниците ловкост разковал сандъчето и тутакси събрал очите на хората от известната по света техническа нация. Не с апаратурата. Тези хора се втренчили най-безцеремонно в теслата – те не били виждали такъв инструмент. Вярвам, че мигновено са оценили достойнствата на този многовековен наш ветеран.