Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 29 Трудно е за балканския човек да е среден

Когато в началото на деветдесетте се захванах с моя занаятчийски нископрестижен бизнес, освен макроикономическите знания имах и специално обучение и диплом с отлични оценки по управление на бизнес и предприемачество–финансов мениджмънт, маркетинг, счетоводство, английски език и прочие новознания за новата обстановка в България. С тези и с предишни знания и умения трябваше да си изкарвам хляба вече сам без участието на държавата и дори въпреки нея, както и многото споходени от моята участ хора. За нормалните страни това е класическа задача за старт в бизнеса, но тук не беше точно така. Тогава хората с връзки, които бидеха своевременно осведомени за предстоящите инфлационни катаклизми, се втурнаха за банкови кредити, чиито и лихви и главници последващите инфлации щяха да стопяват до смехотворни стотинкажни стойности, а други или същите хора изкупуваха залежали и всякакви стоки, чиито пък цени после щяха да си растат буйно и без какъвто и да било контрол. Този, необичаен общо взето за света, старт в бизнеса строителите на капитализма мотивираха с необходимостта от бързото създаване на частен капитал, като предварително знаеха, че той е спекулативен и компрадорски, но вероятно са се надявали, че впоследствие ще се превърне в национално отговорен. За жалост, впоследствие голямата част от него бе пасивирана в жилищни и вилни недвижими собствености с множество комфортаджииски интериорни и екстериорни екстри, както в страната, така и в странство, което вече се наричаше глобално световно село или нещо подобно. По тази и други подобни причини десет години след първите стъпки ние нямаме развит, а наподобяващ капитализъм, и то в сферата на обръщението на стоки и пари. Все едно, но аз понасях отвсякъде всевъзможни упреци и забележки, че въпреки предполагаемите ми знания, опит, умения и връзки, не съм се възползвал от спекулативно-компрадорската възможност. Всякакви такива упреци аз посрещах и изпращах с аристократичното високомерие на човек, който си има своите морални и нравствени съображения да не участвува в такъв вид кокошкарлък, макар да нямах нищо против ролята на новия вид на националния капитал, но само при условие да е честно придобит. Това вече е отминал период, но спомените ме връщат за друго. Тогава твърде много хора ми даваха всевъзможни съвети с най-искреното желание наистина да ми помогнат. Но това не беше възможно, понеже всичките тези хора си бяха останали в стария модел на държавата, имаха си своите стари служби, заплати и прочие сигурности и придобивки. За тях освен прословутите митинги и кръгли маси нищо не бе се променило съществено – те оставаха да си живеят в социализма. Затова и не проумяваха скепсиса, който излъчваше моят празен поглед. Откровено казано, дори и да би имало поне една реалистична и работеща идея за бизнес, аз не бих я приел нито тогава, нито сега от обезпеченото съсловие не от лошотия, а защото бях набутан в зоната на егото, в групата на давещите се и това си беше мой частен проблем. Горе-долу като прегазеното куче, само че аз не хапех или поне се стараех да не го правя. А пустата и средна класа все не става и не става – какво да се прави: трудно е за балканския човек да е среден. Той е краен–или беден, или богат; или умен, или глупав–общо взето екстремален. Но какво да се прави.