Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 43 Несъществуващи добродетели

Идва веднъж в отсрещното място приходяща съседка да си окопава зеленчуците и по някое време носи счупеното желязо на мотичката: ”Майсторе – казва - може ли да ми завариш мотичката, защото я счупих?”, “Да – рекох – може. ” И за няма и десетина минутки свърших работата и връчих продукта на клиентката. “Колко струва?” попита тя. “Нищо – рекох – това е комшийска услуга, малка и безплатна”. И тя си отиде в нейното си място. Но след около половин час гледам – тази жена напълнила една паница с череши и ги носи към нашия двор. “Ей – рекох си – все гледаме да не останем длъжни някому. ” Но в последния момент тази шопкиня свърна към съседката, на която връчи тези череши. Заболя ме под лъжичката не заради черешите, а заради моята наивност да предполагам несъществуващи добродетели у хората. Тази жена явно страдаше от нравствена неграмотност, която по нашенски ние си я наричаме простотия, освен ако не съдържа и някаква доза лошотия, която пък в такъв случай нашенци наричат оальенщина – сиреч непредизвикана лошотия или лошотия срещу добрина. Преди много години в софийската Тула маала хората отглеждаха кокошките си като ги пускаха на паша и на воля по дворовете си и по улиците, а вечер ги прибираха в курниците им. Заредиха се няколко дни, в които методично ни липсваше по една кокошка всеки ден, което ни смути, защото имаше опасност по този начин да се стопи цялото ни кокоше стадо. Затова предприех разследване и повиках за мой помощник Стоян Самоковеца, с когото, като използвахме известния дедуктивен метод на Шерлок Холмс или Чълък Хоумз - все тая, достигнахме до заключението, че вероятният похитител може да бъде непосредствената ни съседка М. С. , но за да оформим цялостното си заключение ни бяха необходими веществени доказателства, а накрая и мотиви. Веществените доказателства от такъв кокошкарлък могат да бъдат перушините от потърпевшите кокошки и след като тях не ги открихме в боклукчийския бокс на тази жена, направихме подробен оглед на дворния й клозет, където и ги открихме. Следващата стъпка от моя страна беше да уведомя баща си в качеството му на върховен главнокомандващ, от което той ужасно се ядоса, понеже за тази жена беше направил един куп невъзможни услуги за пенсия и тям подобни, с каквито тя не можеше да се оправи по никакъв начин, защото беше стражарска вдовица, многодетна и неграмотна бивша слугиня. С целия си гняв баща ми отиде у тях, за да й съобщи високонравствените слова и да и покаже колко непочтена е нейната постъпка след всичко, което е сторено за нея. Месеци наред тази жена се тътреше след баща ми да се извинява с фъфлещия си глас, но нито веднъж не предложи каквото и да било обезщетение за извършената от нея кражба, което днес може да наречем двоен кокошкарлък или нещо подобно. Такъв вид кокошкарлъци сега се случват при новите двигатели на българската икономика – частниците, които като вземат при себе си на работа някой роднина или друг близък, за да му направят услуга и да му дадат хляб в ръцете, то една от първите мисли, които ще преминат през главата на тоя нещастник е как да завлече или ограби своя добродетелен работодател, та и оня се чуди защо е това отмъщение за добрината му.