Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 73 За традиционното задръстване срещу иновацията

Един ден в службата ми се обадиха синовете ми и от това , което говореха трескаво един през друг в телефонната слушалка разбрах, че Боби си е счупил зъб. Както тичал, спънал се и паднал, ударил се на камък точно на предния горен зъб и половината му отхвръкнала. Понеже бях млад и мозъкът ми работеше по-високоскоростно, им разпоредих да отидат на местопроизшествието, да намерят счупената половинка от зъба и заедно с нея да отидат при зъболекаря направо да я залепи на мястото й. Тогава току-що бяха започнали да използват в хирургията бързодействащи лепила, та хирурзите да не се правят на шивачки. След час време децата ми позвъниха и ми докладваха как след упорито търсене измежду камъчетата открили половинката от зъба, занесли я на зъболекаря и го помолили да я залепи, а той им се изсмял, че такова нещо не се прави и записал час на Боби за еди кога си и брр… И до днес се чудя как този стоматолог не се е досетил да се възползва от предоставената му от съдбата възможност да изпробва нещо, което може би и досега не се прави, да бъде пионер или пайнер, както вече се казва, в една иновация. Естествено инерцията на мисленето и на действието е по-мощна от пайнерството, нали. Много по-просто е да си бръмчиш с бормашинката, както са те учили и както е повсеместната практика, а за това, че три четвърти от похабените зъби са от вибрационната и медикаментозната намеса на лекарите, да му мислят учените и льохмани като моя милост. В традиционните професии се получава и традиционното задръстване срещу иновацията, което може да се оприличи с една римувана поговорка от Граовско: “А бе, карай: шума, вуна – дупка пуна”. Още преди почти три десетилетия изчетох една монография за научните изследвания на наша будна стоматоложка, откъдето се виждаше как като се поправя един зъб, в същото време се и унищожава, но сигурно трябва да минат още поне три десетилетия, за да влязат в занаята новостите…
Но нека засега спра до тук, уважаеми читателю, с надеждата нещата у нас и в света да тръгнат към добро, да започнем поредното си възраждане въпреки всичко и тогава да можем да си говорим само за хубавите страни от живота, които вероятно ще бъдат преобладаващи.

Славчо Йорданов, Шопски хроники