апропо

ДА НЕ ВИДИМ НЕЩО ОТ РОДОПЧАНИ. Ония пропищяха от мечки, а в трънските села – от вълци. Дали са били истински вълци – един Господ знае. Важното е емоция да става. Вълчият вой явно трябва да посъбуди обезлюдените селища от демографската криза, да им влее нов живот и да предизвика жажда за ловен туризъм. Все си мислехме, че в нрава на вълците е да обикалят селата нощно време и то посред зима. Явно днешните вълци са се изродили. Сигурно и при тях има демографска криза и синдром на очовечаването. Явяват се досущ като пладнешки айдуци на два крака. То всъщност дали ще те нападне човек или вълк – разлика никаква. Даже дивият хищник понякога е за предпочитане. Обаче вълчата напаст, доколкото я има, заслужава специално внимание. Може би това са някакви специални кризисни вълци, които като знаят, че през зимата и за хората няма ядене, са се преориентирали да се снабдяват през лятото. Сега остава по примера на родопчани да въоръжим населението с вълчи капани и да пуснем режисьорите да снимат продължението на „Хайка за вълци” в трънски вариант.
НЯКАК СТРАННО ЗВУЧИ, ЧЕ ВЧЕРА ОБЩИНСКИЯТ СЪВЕТ ПРИЕ РЕШЕНИЕ Перник да бъде приет в задругата на периферните градове. От какъв зор сами се набутваме в периферията, след като досега се борехме да играем главна роля и да бъдем център не само на карнавалите, но и на ред други забележителни неща? Периферен град си звучи направо като провинциален град. Вярно, няма нищо лошо, щом си периферия на столица, обаче от световната практика се знае, че тия градове се третират като заден двор в какъвто и смисъл на думата да го гледаш. Ако периферното ни положение се осребри по някаква линия – струва си излагацията. Ако ще сме периферни само за идеята – направо сме изпаднали от каруцата на цивилизацията.