апропо

ПРОТЕСТИРАЩИТЕ НА АВТОМАГИСТРАЛА „ЛЮЛИН” КОМАЙ взеха да правят коледно шоу, повлияни от всеобщата народна мода. На импровизираната пресконференция оня ден заразказваха някакви истории, повече да се правят на интересни, отколкото да получат съчувствие за мизерията. Продавали си били джиесемите за 5 лева, за да оцелеят. На кой ги разправят тия? Нека донесат тогава десетина джиесема по петарка, та да си купим и ние коледни подаръци. Въобще – по-кротко с изхвърлянията. Щото приказката за лъжливото овчарче отдавна не е интересна и е с предизвестен финал. Колкото обаче и да са оперетни сълзливите им вопли, в тях има и нещо тревожно. Как ще изпълнят например плана и пуснат магистралата навреме, щом не им се плаща? Кой работи без пари и то качествено? Няма такъв! Демек, или магистралата пак ще я отложат, за да бъде циркът пълен, или ще я пуснат и после ще стане като с околовръстното в София след дъждовете. И в двата случая ще възникне въпросът „Каква ти магистрала, какви ти пет лева?”
ЗА СТУДЕНТСКИЯ ПРАЗНИК ВАЖИ ПРАВИЛОТО, ЧЕ НЕГОВАТА ИСТИНСКА СЪЩНОСТ се появява на следващия ден. Затова днес трябва да очакваме с нетърпение новините от полицията, за да научим дали купонът е бил на шест, или празненствата са минали в академична обстановка. Проблемът особено ни вълнува откакто Перник стана академичен град. И с ръка на сърцето трябва да си признаем, че пропуснахме нещо много важно – да обнародваме кувертите, които местната хранително-вкусова и хотелиерска промишленост предлагат за студентските купони. Или по-скоро за кръчмарите важи правилото, че всички са студенти, щом пият в неограничени количества. Особено преди Коледа – кръчмите са академично пълни и ракията се лее като професорска лекция в 65-та аудитория на Софийския университет.