апропо

ТАКЪВ НАВОДНЕН УИКЕНД ПЕРНИЧАНИ НЕ ПОМНЯТ. "ВЕНЕЦИАНСКАТА ПРИКАЗКА" си беше направо страховита. Все пак и в трагедията можем да намерим повод за частична радост, колкото и тъпо да звучи това. Мътният порой ни споходи в почивните дни, та можем да отчетем, че сме се срещнали с малкия дявол. Да си представим само, че бедствието ни беше връхлетяло в средата на седмицата. Частичното бедствено положение щеше да бъде тотално. Нито на работа можеше да се отиде, нито на училище. А както сме се поевропейчили и сме свикнали да се развозваме с колите си за щяло и нещяло, пътищата щяха да са освен плавателни канали и паркинги за автомобили с намокрени двигатели. В този смъсъл абсурдно звучат словесните престрелки от последната общинска сесия за алтернативния път през Бучино. То алтернатива за вътрешноградската магистрала по- скоро трябва да се търси, щото оня участък при бензиностанция "Шел" вече може да се брои рибарник, а не за пътна отсечка. Лошото е, че най- новите пътища най- здраво изпитаха гаранционната си годност. Освен вътрешноградската и участъкът Дивотино- Люлин се превърна в нещо като микроязовир.
НА СЕСИЯТА НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ В КРАЯ НА МИНАЛАТА СЕДМИЦА се породиха съмнения, че доста от местните законодатели също като колегите си от парламента са поканени на промоция на скъпи джиесеми без пари. По някое време кворумът в залата беше толкова рехав, че председателят Добри Митрев съвсем сериозно предположи, отсъстващите са дръпнали ако не на промоция, то поне на някакъв друг гювеч. Вкарването им в залата за гласуване се оказа не съвсем лека работа, щото досега ги събираха от кафе "Панорама", което е буквално на две крачки, но откакто го затвориха общинарите възстановяват силите си на по- големи отстояния,
та наистина трябва да ги привикват по джиесем.