apropo

КАКТО СЕ РАЗВИВАТ НЕЩАТА, АСЕН БЛАТЕЧКИ може да стане пернишки зет. Напоследък всяка постановка на пернишкия театър се свързва с неговото име – кога като актьор, кога като режисьор. А и в гастролиращи продукции се явява. Изглежда нашият град става привлекателна дестинация за популярния артист. Който все играе роли на леко извратени бабаити, та сигурно пернишката сцена е истинското място, където може да разгърне таланта си и да обере овациите на публиката. Това е предимството на близката до София провинция – че все някоя звезда ще раздвижи културната атмосфера на живо. Ако не друго, поне на секссимволи го докарваме, което е още един железен аргумент, че има бъдеще пернишкият театър. Стига Дянков най-после да донесе остатъка от парите за ремонта.
КОЛКО МЕТАЛНИ ВРАТИ И ЗАГРАЖДЕНИЯ СЕ ОТКРАДНАХА НАПОСЛЕДЪК – все едно сме разграден двор. Впрочем това не е далеч от истината. След като айдуците обраха де що има от изоставените къщи, започнаха да прибират и оградите заедно с портите. Така обезлюдяването ще бъде последвано и от обезкъщяване или нещо подобно. Де да бяхме по-привлекателно място за строителство – разчистени са бая терени, а земята почти няма стойност. При тая пустош, която е обхванала селата, и магистрала да мине оттам, няма кого да засегне.
КИТАЙСКИТЕ МАРТЕНИЦИ ОТНОВО СА ПРЕВЗЕЛИ ПАЗАРА. В деня на Баба Марта всички сме се покитайчили. Лошото е, че не можахме да научим братския китайски народ да носи мартеници, при положение, че ни ги произвежда. Щеше да бъде уникално седем милиона българи да наложат мода на един милиард китайци. Добре поне, че е китайската ширпотреба, та червено-белите шарении държат сносна цена. Иначе нашите оригинални щяха да струват по една надница, ако са оставени на голия пазарен принцип.