апропо

ПОНЕЖЕ ПЕРНИЧАНИ МИНАВАМЕ ЗА НАЙ- ГОЛЕМИТЕ ИДИОТИ
В ДЪРЖАВАТА, затова и самата държава взе да си прави гаргара с нас.
След като преди няколко месеца лично премиерът и присъдружните му
чиновници се изрепчиха, че на 15 март ще пуснат едното платно на
магистрала "Люлин", оня ден един от присъдружните чиновници без
капка срам се произнесе, че тая работа няма да стане, понеже през женския месец март времето било лошо. В България никога март не е бил май и това знаят даже хората с лека форма на умствена изостаналост. За кого беше предназначено тогава коледното обещание за 15 март, на което присъдружните чиновници и още по- присъдружните медии се ухилиха мазно? Защо отлагането на пусковия срок не беше съобщено тържествено от човека, който тържествено обеща пусковия срок? Вярно е, че перничани може да
сме тъпи, но главната ни тъпотия се състои в това да вярваме на тъпи
обещания. Дойде време да се направи равносметка кой е по- тъп. Сега
ни остава да помним датата 15 май. Освен ако дотогава не пекне някое
слънце като вчерашното, че да размекне асфалта по магистралата. И да отложат пак пускането на магистралата за есента, когато ще я сефтоса нечий кандитат- президент с присъдружен кандидат- кмет. Лошото е, че дотогава тъпите перничани може да станат по- малко.
ЖЕЛЕЗНИЧАРИТЕ НАПРАВИХА СТАЧКА КАТО ПО УЧЕБНИК. Докато
се разбере ще има ли стачка, се оказа, че няма. И не само, че нямаше стачка, но на всичко отгоре тя бе успешна. Дай, Боже, всекиму такава стачка. Така вече се знае официално кой кара влака- стачниците, които не стачкуват. Но по- важното е, че се знае друго- че у нас парата отива в свирката. Локомотиви с парни свирки вече може и да няма, обаче свирки има. И това е главният извод от тази бърза като влак стрела стачка, която профуча по релсите, та се не видя.