апропо

КУЧЕТАТА ВСЕ НАПИРАТ ДА СТАНАТ ПО-ИНТЕРЕСНИ от хората и да им се обръща подобаващо внимание. Което и правим с известна доза неудоволствие. Помиярската напаст започна да разлайва кучетата и на обществения фронт. От ден на ден зачестяват оплакванията от скитащи четириноги, които плашат не само виртуално, но и бая реално. А от природозащитниците се чуват само някакви наукоподобни оправдания, че агресивността на песовете се дължала на пролетния размножителен период, ама това не било много опасно, щото те повече лаели, отколкото хапели. Ухапаните обаче твърдят друго. Докато се изясни истината, ще се проведат вероятно няколко кръгли маси и ще се прочетат няколко харти за правата на кучетата. Дотогава делото за спасение на ухапаните ще си остане дело на самите ухапани, а популацията ще си остане Божа работа. Темата е идеална и за предизборни диспути и бас ловим, че още утре някоя партия ще скочи с идеи как да спаси народа от помиярското проклятие. Въобще, кучетата са като брашнен чувал – винаги можеш да изтръскаш тоя въпрос на каквато и да е дискусия и да обвиниш когото си искаш, че нехае пред острите зъби на гладните приятели на човека. Перничани не правим изключение от общото правило да замазваме положението, когато не ни изнася и да се хвалим до скъсване при всеки кастриран помияр.
ЗАСЕГА ЕДИН МИНИВАН ГО ОТНЕСЕ. Прибраха му регистрационните табели за цели шест месеца, щото возел контрабанда от Перник до София и обратно. Дотук чудесно. Обаче да беше само един – награда да му дадат, например „Златно кормило”. Обаче както една птичка пролет не прави, така и един ван не решава проблема на изрядните превозвачи. Ако за Перник – София се вдигна олелия до Бога, то за дестинацията Перник – Радомир трябва да бъдат запознати всички езически богове.