апропо

ОТКАК ЗАПОЧНАХМЕ ПРЕВЪРТАНЕТО НА СТРЕЛКИТЕ НА ЧАСОВНИКА да броим за новина, значи доста трябва да сме превъртели. По два пъти в годината ни се напомня като на малоумни, че точно в толкова часа трябва да станем и да направим еди-какво си. Никой не го прави, обаче ние сме длъжни да напомним. Сякаш този един час повече или по-малко ще се отрази на съдбата ни. А можеше просто да се каже:”За всички българи, които смятат да избягат от България с неделните полети на самолета, да имат предвид, че утре, неделя, 27 март, трябва да са си подкарали часовника един час напред, за да не изпуснат разписанието и да си останат тук.” Просто и ясно. Кой друг си гледа часовника в неделя и въобще интересува ли го някого колко е часът? Че ние ако бяхме в час, нямаше да ни се случат хилядите поразии, които ни сполетяха и във вътрешен, и в международен план.
ЧУДНИ РАБОТИ СТАВАТ НАПОСЛЕДЪК ИЗ ПЕРНИШКИТЕ УЛИЦИ. Нахоканото ВиК започна да си кърпи дупките, които разкопава, докато поправя авариите, и на много места могат да се видят пресни асфалтови ленти, както се полага на европейски град. Да, ама европейското е само дотук. Щото буквално на пет метра от закърпената ВиК-дупка зее друга дупка – незакърпена. И понеже ВиК не я е направило, тя си чака майстора. Затова, уважаеми шофьори, бъдете особено внимателни, ако видите някъде чистак нов асфалт. Вероятността веднага след него да има дупка половин метър е повече от половината. Сега остава надеждата, светлият пример на ВиК да бъде последван и от другите отговорници на дупки, та пролетното настроение да легне малко на по-гладка основа. Иначе грозотията си е същата, а нервите повече.