апропо

24 МАЙ УБЕДИТЕЛНО СЕ УТВЪРДИ КАТО ЛЮБИМ ПРАЗНИК на мало и голямо. Ако търсим тук обаче някаква възрожденска искра няма да познаем. Щото Денят на славянската писменост, просвета и култура вече зае трайно място в живота на перничани като Ден на абитуриента, по- точно като Седмица на абитуриентските карнавали. Всяка година тия дни са гвоздеят на културната и не толкова културната програма на дълбоко провинциалния ни град. Шоуто е неповторимо най- вече с простотиите си. А народът точно това обича. И абитуриентите му го дават в промишлени количества. Тук не става дума само за безспорния абитуриентски хит- публично свалените прашки, а и за редица подобни изпълнения, повече от които остават зад кулисите на ресторанта. И ако към тая вакханалия трябва да приложим традиционния банален израз, че дефилира младостта на България- жална ни майка за бъдещето и на младостта, и на старостта. Точно на абитуриентските балове става ясно, че някои не само напразно са ходили 12 години на училище, ако въобще са ходили, но никога няма да завършат голямото училище на живота.Ще им останат само дискотеката, яденето, пиенето и свалените прашки. Ако това е венецът на средното образование- по- добре полицията да забрани въобще баловете, отколкото висенето по прозорците на колите.
РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ВЪЗРОДЕНИЯ КЛУБ НА ДЕЙЦИТЕ НА КУЛТУРАТА и оня от времето на Цоло е не сама в липсата на Цоло. По- същественото е липсата на марковите напитки, с които Цоло печелеше
клиентела и авторитет. Сега от пиенето само боли глава, докато в ония времена избиваше на дисидентство. А и конкуренцията на културния фронт е убийствена- я колко кръчми са на една ръка разстояние. Хубавото на днешната пазарна икономика е, че по оборота на заведението може
да се познае има ли културни дейци в Перник или всички са дисиденти.