Апропо

ВСЯКА КРИЗА Е ЛОША, ОБАЧЕ ТАЯ В ГРОБИЩАТА НАПРАВО Е НЕВЪЗМОЖНА. Такава е сполетяла квартал Изток, а и не само него. За другите кризи е лесно. Или намираш виновник в предишното управление, или режеш парите на държавните служители, или караш работещите да работят до гроб, а най- често почваш да даваш на прокурор всеки, който шава опозиционно. Всички тия рецепти при гробищната криза са немислими. Вярно, доста хора измират заради лошо държавно управление, обаче как да им забраниш умирачката? Уволненията на държавни служители също не помагат, щото погребалните услуги отдавна са частни. Работата до гроб само ускорява процента на смъртността, та е по- скоро катализатор на кризата. За прокурорите да не говорим- те не пледират за смъртни присъди. От всяка гледна точка са го закъсали в квартал Изток. Разширяването на гробищния парк може да срещне отпор от програмата „Натура”. Работна ръка може да бъде изнасяна към столицата, обаче мъртъвци трудно. Някой ще изпадне в дупките при Владая. Никаква светлина в края на тунела. Единствената утеха е, че при тройната коалиция и смъртността е била три пъти по- висока, та сега при парламентарното малцинство на управляващите живите ще бъдат мнозинство.
МНОГО ПРАВИЛНО Е ПРОЛЕТНОТО ПОЧИСТВАНЕ ДА ЗАПОЧНЕ С ИЗХВЪРЛЯНЕ на строшените брички от тротоарите и градинките пред блоковете. Гражданите ще почувстват истински Възкресението на Великден, когато не са принудени да се разпъват на кръст, за да преминат по тротоара. Управата може да реши въпроса съвсем прагматично. Събира трошките за своя сметка, издава ги за старо желязо, покрива си разноските, а ако хартиса някой лев- пълни дупките по пътищата. Обади ли се някой да протестира, че са му дигнали недвижимото имущество- карат го да си плати като за синя зона една година назад. Така решаването на проблема ще се стане ритуално като Великденска литургия. И почти толкова радостно.