Апропо

ПТИЦАТА ФЕНИКС НАВРЕМЕТО МОЖЕ И ДА Е ВЪЗКРЪСНАЛА ОТ ПЕПЕЛТА, но дали и кога ще възкръсне пернишкият театър и прелетните птици трудно могат да кажат. Важното е да се поддържа жив огънят на надеждата. А този огън бе разпален вчера, при връчването на годишните театрални награди. В типично артистичен стил наградените получиха и по парче тухла, без да стане ясно дали тухлата е от новото строителство на театъра, или от съборетината на изгорелия. Ако ще се говори за възкръсване от пепелта – логично е да е от разчистените отломки. Ако обаче е чистак нова – ремонтът скоро няма да стане поради липсата на тухли. Само да не стане навик да се подаряват тухли по всякакви поводи, че няма да останат за строеж. Лошо е и ако всеки си взима по една стара тухла за спомен като от Берлинската стена – ще вземе да падне и това, което е останало. Както и да е. Важното е театрален ефект да има, а с тухлата се връзва много добре. Особено ако церемонията минава под звуците на убийствената песен на „Пинк Флойд” - „Тухла в стената”.
НА МАЙТАП, НАИСТИНА, ОБАЧЕ ПОЛОЖЕНИЕТО СЕ ЗАМОРБИЛИ ЛОШО. Доскоро минаваше като екзотика, но вече си е бая опасно. От ромските квартали болестта тръгна да шари из така наречените модерни предградия, та народът взе да се ощуква. Болницата бавно, но сигурно се превръща в нещо като военен лазарет в мирно време. Всеки ден им докарват нови случаи, та скоро може да почнат да слагат легла и в коридорите. С антигрипната ваксина нещата не потръгнаха, но с антиморбилната ще се компенсира. Лошото е, че ромското човечество за първи път видя спринцовка и болнична стая, а болницата не за пръв път не вижда пари. А да пребориш морбилите без пари си е направо юначество като в народна приказка.