апропо

ВЕЧЕ ВСЯКА ПУБЛИЧНА ИЗЯВА НА КМЕТСКАТА УПРАВА МИРИШЕ НА ПАРИ. В СМИСЪЛ НА НЯМАНЕ НА ПАРИ. Така и с пресконференцията оня ден. Дето се вика- наред с постигнатите положителни резултати, пак ни отрязаха парите. Правителството обаче е милостиво- нареди на всички държавни ведомства да свият разходите с 20 процента, а на местната власт отряза само 15. Жива печалба. Само че интересно защо градоначалниците не си хвърлят капите от кеф, а ги наляга черна мъка като във фолклорна песен. То и досега беше кръпка до кръпка, но вече и за половин кръпка няма да стига. Баналният лаф :"Пари нема- действайте!" отдавна не е на мода. Като се знае, че след малко повече от година са местните избори, какво ще обещават на избирателите бъдещите кандидати за слава, един Симеон Дянков не знае. Досега кметовете се оценяваха по обещанията, вече ще ги оценяваме по оправданията. Колкото по- малко се оправдават - толкова повече могат. Само че всички не могат да са чърчиловци. Както се знае английският премиер е обещал пот, кръв и сълзи, та още го помни историята. Нашите при това безпаричие не могат да си намерят място на географията, та камо ли да мислят за историята.
ВЪВ ВИТАНОВЦИ ОТКРИХА ЦЪРКВА НА МЯСТОТО НА ОТДАВНА СЪБОРЕНОТО УЧИЛИЩЕ. Това е може би един от малкото подобни случаи в България, ако не единствен. Важното е празно да няма. Демографията закри едно училище, обаче вярата роди друго. Вярно, второто училище няма да дава дипломи и свидетелства, но ще дава надежда. И ако досега се смяташе, че село без църква и училище вълци го яли, то във времена на криза и едното стига. Символиката става двойна с името на храма - "Вси светии". Казват, че на този християнски празник именни дни имат всички, за които няма специален ден в календара. В този смисъл Витановци стана най- именуваното село, а неговата църква- място за душевно покаяние на всеки. Оня ден селото чу за първи път в своята история камбанен звън. Който отеква в бъдещето с християнското послание на всички светии.