МИНАЛАТА СЕДМИЦА ДЕЦА РИСУВАХА УЛИЦАТА НА БЪДЕЩЕТО

МИНАЛАТА СЕДМИЦА ДЕЦА РИСУВАХА УЛИЦАТА НА БЪДЕЩЕТО. Като гледаме рисунките трудно може да се ориентираме дали са рисували бъдещето или миналото, щото преплитането на стилове и темпорални пластове е очевидно, есеистично казано. Силно впечатление прави, че в някои от творбите доминират хубавите жени, което си е яка мечта не само на малките художници, но и на техните татковци. Но това е по- второстепенна тема. Същественото е, че улиците върху платното съвсем не приличат на истинските. А още по- същественото е, че и истинските не приличат на себе си. Та колко наши съграждани не могат да позная улицата, на която живеят? Знаеш, например, че пред блока ти има зелена градинка или поне подобие на такава. Връщаш се от работа и установяваш, че на мястото на градинката багер вече е изкопал огромна яма и даже са вързали арматурата за основите на бъдещия търговски обект, демек кръчма. И почваш да се чудиш дали не си сбъркал адреса, въпреки че не си пиян. Това, дето го разказваме, не е фантасмагория, а жива реалност от улица "Воронеж" в квартал Изток. Там хората трудно приемат улицата им да е строителна площадка, ама ще свикнат. А догодина може и да пратят своите деца да участват в конкурса за улица на бъдещето. За да си спомнят миналото. 

В ПЕРНИШКИЯ ТЕАТЪР СЕ РАБОТИ КАТО НА МАГИСТРАЛА. ТАКАВА ТРУДОВА ДЕЙНОСТ по нашите краища е забелязана за последен път по време на бригадирското движение преди шейсетина години. На фона на отмарящите активно перничани под чадърите в центъра на града, якото бачкане даже дразни. Съгласете се, че не е никак приятно да си пиеш кафето с приятелка, да бистриш последните топ клюки от нашия град, а на петдесетина метра от теб някой да цепи въздуха с канго или да ти пищи в ушите шлайфер. Не само кафето, цялото лято ти отива на кино, пардон, на театър. Затова всичко живо с нетърпение чака последния акорд на трудовия ентусиазъм- през септември, когато ще изсъска ножицата, с която Бойко Борисов ще пререже лентата на поредната национална придобивка. А после кеф ти кафе, кеф ти театър. Ако театърът вече не ти се е отщял...