НЯМА СГОДА. ДОКАТО БЕШЕ СУША, ПЛАЧЕХМЕ ЗА ВОДА

НЯМА СГОДА. ДОКАТО БЕШЕ СУША, ПЛАЧЕХМЕ ЗА ВОДА. Сега плачем от вода. Органите по поддържане на чистотата се бяха захванали юнашки през последната седмица да ни поевропейчат поне централните улици и съвсем отговорно всяка вечер почнаха да ги мият, та сутрин рано човек да се чуди кога е валяло, та не го е усетил. Тъкмо да навикнем на тая чудодейна екстра, и отвикнахме. Пороите, дето се изсипаха над Перник тия дни, пресякоха жегите, но пресякоха и чистотата. По улици и тротоари се запречкаха всякакви боклуци, донесени от голямата вода, които в комбинация с потрошени клончета от дървета върнаха хигиената с две идеи назад. Явно така ни било писано. Да не изживеем истински радостта от миенето на улиците, нещо, което много обичаме да даваме за пример, когато се върнем от екскурзия в чужбина.

ПОЧТИ ПОЛОВИН ПЕРНИШКО МИНА НА ВОДЕН РЕЖИМ, КОЕТО в изборна година е твърде зле за кметовете. А иначе в отчетните доклади всяко селище се води водоснабдено, без излишни подробности какво точно означава това. Дали става дума за промишлена или питейна вода- няма значение. Статистиката върши работа през три от четирите годишни сезона. Добре, че изборите са наесен, та покрай туршиите избирателите да забравят проблемите с водата. И така до следващото сушаво лято...

НА УЛИЦА "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" И РАЗКАЗАХА ИГРАТА от копаене. Няма ден някой багер да не направи поредната копка. В и К, ТЕЦ- а и Енергото се надпреварват кой по- голяма дупка да извърти. Отсечката между Детмаг и парка просто няма смисъл да се асфалтира, а само завинаги да се затвори за движение, щото там изкопните експерименти едва ли някога ще спрат.