ТРИМА ЧУЛИ, ЧЕ РЕМОНТИРАТ ЖЕЛЕЗНИЯ МОСТ НАД СТРУМА

ТРИМА ЧУЛИ, ЧЕ РЕМОНТИРАТ ЖЕЛЕЗНИЯ МОСТ НАД СТРУМА в центъра на Перник и моментално взели суперадекватното решение да демонтират по най-бързия начин друг един железен мост в квартал Изток, докато и там не е почнал ремонт. Ето в това се състои силата на медиите – напомнят на народа да взима съдбата си в свои ръце, в случая моста. Преди няколко месеца се вдигна доста шумотевица относно пунктовете за скрап, но отшумяването на въпроса доведе до там да се краде на поразия всичко желязно. Съдбата на железните мостове явно трябва да бъде уредена по подобие на Закона за опазване на архитектурните паметници и подземните богатства. Иначе няма спасение. Айде, големият мост в центъра трудно може да бъде срязан за една нощ. Обаче по-малки мостчета по протежението на реката – колкото щеш. Чевръсти типове като гореспоменатите са способни по всяко време да ни върнат във времената на баба Илийца, която, както е известно от класиката, минала Искъра с ладия.

ЯВНО МАГИСТРАЛА „ЛЮЛИН” Е ОБРЕЧЕНА ДА БЪДЕ ВЕЧНАТА НИ НОВИНА. Като пернишкия голф. Минаха времената на откриването и на нечовешкия трудов ентусиазъм, обаче магистралката продължава да бълва сензацийки под път и над път. Перфектното съоръжение често сюрпризира капризния пътникопоток. След свлачищата и наводненията дойде време да се обърне внимание и на маркировката. По-точно на липсата на такава. Че то щом проблемът опря до боята – къде отидоха прехвалените строители с техните гаранции, анекси и биене в гърдите? Да не би случайно с тебешир да са чертали стрелките, колкото да ги види Бойко Борисов и да ги потупа по рамото? Ясно – за това е гаранцията. Какво ще стане обаче след това? Ще последва ли „Люлин” съдбата на всички четвъртокласни пътища, които се прекопават през месец, без даже да са новина?