Ценя оригиналността в маските

- “Маскарадът между селото и града”, това е темата на научната конференция, в която участвате. Какъв е пътя на маската между тези две места, г-н Краев?
- Пътя на маската е да върнем смисълът и значението на празника, но в нови условия, а всички знаем, че тези нови условия се наричат пазарна икономика. Има ли пазарна икономика, има и свободно време, има ли свободно време има и поп-култура, има ли поп-култура, има и индустрия, има ли индустрия, има и веселба. Ако ние съумеем да внушим на Перник и ръководството му, че това е празник, от който могат да дойдат много пари, нещата ще тръгнат стъпка по стъпка, към онова, към което трябва да вървят. Останем ли в лоното на художествената самодейност, няма да има достатъчно пари, за да се направи празникът - празник.
- Не смятате ли, че едно подобно карнавализиране за каквото говорите може да изроди обреда?
- Обредът няма нищо общо с града. Обред има там на село. Там календарът е друг и нещата се движат календарно по него. Но има и нещо друго, всички ние българите живеем градски начин на живот. Следователно отдавна сме се простили със своята обредност. Превърнем ли я веднъж в зрелище, трябва да я правим на зрелище, разбира се в най-добрия смисъл на думата. Така че едното няма нищо общо с другото. Когато маската влезе в града, в такъв международен град, какъвто е Перник, то всичко трябва да става по законите на парата, по законите на свободното време, защото тези, които участват в маскарада, участват в своето свободно време.
- Какво ще стане тогава с обичаите, които не можете да отречете, че са ни съхранили през вековете?
- Нищо, фолклорът не се съхранява, той се развива непрекъснато. Всяко поколение ще има възможност да обърне внимание на своите обичаи по начина, по който намира за най-добре.
- Смятате ли за вярна онази максима, че когато човес слага обредната маска върху себе си, сваля социалната.
- Не, днес, когато знаем какво е маска и какво се крие зад маската, тези неща просто не са възможни. Проблемът на карнавалите в България, е в това, че те не са онова, което би трябвало да бъдат, т. е. карнавалът на веселбата, на онзи страхотен хопот, който би породил и социалното и би накарал маскирания да разбере, че поне за един ден е глупак.
- Вие сте член на журито, което оценява дефилиращите групи, какво в една маска може да ви впечатли, и да я оцените високо?
- Оригиналността. Оригиналното на модела на една маска, онова, което сме свикнали да наричаме традиция, т.е. възможността да видим онова, което се е запазило през годините. Това за мен е ценно и интересно.
- Не си ли противоречите с това, което ми казахте току що?
- Да, това в известен смисъл противоречи на предните ми приказки. Но това е противоречието при нас учените, че от една страна ни се ще да видим новите форми, а от друга страна ни се ще тези нови форми да бъдат по стария начин.