Чисти, народе!

За пореден път ни зоват да си почистим около домовете и за пореден път мнозина от нас ще рекат, че това не се отнася за тях. Сякаш Великден е празник на управата, а не на всеки гражданин. Цивилизацията на един народ има много измерения, но хигиената винаги държи първенство. Ориенталското ни отношение към тоя проблем е родило не един и два вица, които ни срамят в Европа, но ги приемаме с еснафското самочувствие, че сме герои на поучителна народна приказка.
Ако няма чистота на улицата дори идеално лъснатите ни къщи и апартаменти ще изглеждат неуютно. Непукизмът може да е наследство от тоталитарно време, може да се обясни дори с петвековното турско робство, но е неадекватно поведение на общество, претендиращо за цивилизационен избор и евроатлантическа солидарност.
Голямото великденско почистване е истинската прелюдия на празника, отразено и в народното творчество. Традициите днес може и да не са това, което бяха, но трябва да станат това, което са били. Иначе Великден от празник на душата се превръща в обикновен лентяйски почивен ден.