И след траура

Изпращаме с покруса една година, която и иначе не беше от най-щастливите. Погледът назад непрекъснато се съсредоточава върху последните дни, белязали върховното изпитание на нацията. Тежки мисли висят на водораздела между 2003 и 2004 година, за да ни подсещат да бъдем повече бдителни и сериозни, отколкото хазартни и лековерни.
През новата ни е нужен разума и отговорността на препатилия, за да не се повторят следколедните душевни катаклизми, разлюлели обществото. Новогодишните честитки ще звучат сурово, почти прискръбно, но другояче не може. Един народ е силен не само в еуфорията на победите, но и в преодоляването на пораженията.
Пред България е широкия друм на себеутвърждаването в световните дела. По него има не само триумфални скоростни отсечки, но и смъртоносни минирани полета. За да надскочим себе си, трябва да прескочим унинието.
И да вървим напред! И след траура! И въпреки него!