Дни за размисъл

Страстната седмица тази година дойде като по поръчка. Да изстрадаме националното падение, като същевременно направим опит да се освободим от демонските сили, които са ни обладали и даже подслушват собствените ни мъки.

Разгеле се случиха и шест почивни дни, та на седмия да седнем като Господа и да се полюбуваме на стореното. В този смисъл дългата великденска ваканция си струва. Като прибавим и утрешния Първи май, на който трябва да поработим върху себе си, Страстната седмица ще ни дойде като релакс за душата. Щото иначе няма как да възкръсне доброто, което все чакаме, за да срещаме подслушвателни устройства и техните носители.

Божественият уикенд сякаш ни е дар Божи за страданията в последните
дни, които ни причиниха знайни и незнайни слухари. И като почиваме
да мислим на кого да наденем трънения венец на изборите, да натоварим с тежкия кръст на гърба и да изпратим по пътя към Голгота, та да го чакаме някога да възкръсне. Има на кого, стига да не сме толкова милосърдни, както ни призовават вълците в агнешки кожи.

Предстоят шест дена за размисъл, които да възкресят България.

Валентин ВАРАДИНОВ