Мишел

Има една хубава песен на „Бийтълс” - „Мишел”. В песента не става много ясно дали иде реч за мъж или за жена, но това не е толкова важно. Ориентацията на „Бийтълс” винаги е била многостранна. Важното е, че музиката е лека и мелодична и се запомня.
За подобна Мишел си тананика напоследък цяла България, без да е ясно много коя е особата, достойна за песен. Даже Вежди Рашидов не знае, въпреки че му я пеят на ухо. Ето един пример за издигнала се българска емигрантка в царството на Берлускони и станала супер популярна в царството на мафията.
Мишел с българска фамилия може и да не рецитира „Аз съм българче” на италиански, но накара нашите културни фактори да говорят глупости като Берлускони. Чаровната дама се оказа широко скроена българка, жител на света. Нещо средно между мадам Помпадур, обикновена мадам, лейди Даяна и Мата Хари. Върти парите като Вежди Рашидов скулптурите. Урежда награди като Красьо Черния служби.
Тази нежна Мишел от рода Боневи ще се окаже злият демон на българската култура. Която, ако пробива в странство с любезното съдействие на Мишел, ще го докара по-скоро до реквием за една мръсница, а не за нежната мелодия на „Бийтълсите”.