Пиянският празник

Осми декември все по-убедително се превръща в пиянския празник на България. Не че другите празници не са такива, но тоя направо избива рибата след Никулден. Цялата търговска мрежа се настройва как да угоди на питейните предпочитания на цвета на нацията. Хотелиерите изпадат в умиление, сякаш ще посрещат арабски шейхове, а не бедни финансово бъдещи юпита.
Къде остава тук духовното начало? Някъде между умопомрачителните запои, космическите куверти и непонятните мерки за сигурност, с които държавата иска да гарантира безпаметното пиянство на една частица от своя народ. Осми декември стана синоним на чалга и разгул, на изкуфяване и анархия.
Ако за ученическата стачка се вдигна яко вой, то прави ли на някого впечатление, че покрай Осми студентите не влизат в аудиториите цяла седмица? Постъпката на учениците се третира като бягство, а шльокането на студентите като пир за душата. Едните са длъжни, а на другите сме им длъжни. Двоен аршин, който превръща празника в безделничене за цял живот.