По чилийски

Тръгна ни понеделнишки – с положителни новини, даже в шеги и закачки. Съботната буря сякаш Струма я отнесе. Животът стана по-хубав, по-ведър, пречистен от дъждовете.
Всички са във възторг. Положението е под контрол. Само че една мисъл не ни дава мира. Как да отчетем това, което се случи в пещера „Духлата”? Като трагедия, като комедия или като сапунка. Щастливият край отприщва даже чувството за хумор. Което обаче не винаги граничи със здравия разум. Слушаш какво говорят героите от пещерата и се чудиш ти ли си луд, те ли те правят на луд? Цяла България два дни трепери за живота им, мобилизират се колосални сили и средства за тяхното спасение, а ония разтягат лафове като на селска вечеринка. Не били се уплашили, почивали си вътре, децата били в настроение, вицове си разправяли… Въобще, купон. Ето на това безхаберие се вика гьонсуратлък, без извинение. Не може пещерняци да разсъждават като пещерни хора и поне от кумова срама да не проявят чувство за самовина. Сякаш някой е длъжен да ги спасява от собствената им безотговорност. А те после да дават интервюта като чилийски миньори и да се хилят от екран на екран.