Послеслов за Левски

Лошо е, когато денят на гибелта на Апостола се падне в почивен ден. Не могат да се съберат достатъчно чиновници, за да отидат на паметника и да положат цветя и венци. А още по-лошо е, когато се интернационализира Апостола, та със задна дата трябва да се обяснява, че той се е борил за свободата на човека въобще, а не само за свободата на българина.
И двете лошотии се случиха наведнъж. Вярно, почетохме паметта на Васил Левски, но усещането за отбиване на номер трудно може да ни напусне. А и братята сърби бръкнаха в националната ни история, та като същински балканци развалиха и малкото хубаво отношение, което имахме към тях.
Чудно как Левски се оказа враг на сръбските интереси при положение, че си е дал живота и за свободата на всички поробени славяни? Сърбите ще излязат по-големи неблагодарници и от македонците. Ако ги е нещо яд, че им разпокъсаха собствената територия, затова не е виновен нито Апостола, нито даже Хашим Тачи. Виновни са си лично те.
А ние, българите, сме си традиционно виновни, че на Левски обръщаме повече внимание само в работен ден.