Само в българската история има празник като 24-ти май!

Празнично слово на кмета Росица Янакиева
дейци на изкуството и културата, скъпи ученици!
Важни дати в историята на народите бележат пътя на тяхното развитие. За нас, българите, са значими всички дати от празничния календар, защото това е пътят ни през 1329-те години на съществуването и оцеляването на българската държава.
Но такава дата като 24-ти май има само в българския календар. Тя бележи не само величието на Светите братя Кирил и Методий, тя не е само дата за преклонение пред делото на техните ученици, разнесли писмото и четмото по българските земи. Тази дата символизира изконния стремеж на българската нация към знание и образование, към култура и изкуство. Тя отбелязва достиженията на българската духовност. От векове българинът дава мило и драго, за да изучи децата си, а учителите са най-уважаваните хора в обществото. Днес отдаваме своята почит и уважение към тези, които първи са държали ръката ни, за да изпишем своето „а, бе”. Които и днес дават знание на нашите деца. Създават и формират в голяма степен следващите поколения перничани.
Нека публично и от ваше име им кажем своето „благодаря” за тяхното благородно дело. За любовта и търпението. Защото какво би била една нация, как би се съхранила тя, ако в своята съкровищница не пази ценности като Историята на Паисий, като стиховете на Ботев и Вапцаров, прозата на българските класици Вазов, Каравелов, Захари Стоянов, Хайтов, Радичков, музиката на Любомир Пипков, картините на Майстора?
Днес, в годините на криза и трудности, е изключително важно да подкрепяме създателите на съвременната ни литература, музика, публицистика, изобразително изкуство.
Скъпи творци, на вас се пада тежката участ да сте в първите редици на битката за оцеляване на българската духовност. Ние, перничани, имаме няколко важни за града ни каузи. Една от тях беше частица от мощите на Свети Иван Рилски да бъде положена в храма на Перник. Постигнахме го. Дано Светията пази перничани. Дано закриля нашата пернишка духовност. Сега възстановяваме театралната зала. Сигурна съм, че ще доведем докрай това дело. Защото тази зала е символ и на пернишката култура и изкуство.
Скъпи ученици, за вас днес е голям празник с равносметка за придобитите знания през учебната година, с благодарността към вашите учители и с отговорността за България и Перник.
Уважаеми съграждани, преди няколко дни в община Перник пристигна писмо, написано от зрелостниците от Гимназията с преподаване на чужди езици „Симеон Радев”. То е адресирано към мен, адресирано е към техните връстници. Но аз реших, че то е адресирано към всички перничани. Младите казват: „Горди сме, че живеем и завършваме училище в родния си град. Тук имахме възможност да натрупаме знание и опит, да се занимаваме с разнообразни извънкласни дейности, да спортуваме. Благодарни сме на нашите учители за грижите, за всеотдайността им към нас. Перник е градът, в който прекарахме най-безгрижните години от живота си. Тук научихме най-ценните уроци. Тук се формирахме като личности. Пораснахме и станахме отговорни хора. Тук се научихме да летим. И каквото и да правим, където и да отидем, в сърцата и мислите си винаги ще бъдем с родния си град. И вярваме, че ще се върнем и ще работим за нашия Перник. Защото сме сложен продукт от едно общество, върху което са оказали безспорно влияние не само семейството и училището, но и специфичния дух и атмосфера на град Перник.”
Колко силно и вярно звучат днес думите „Напред, народността не пада там, дето знанието живей!”
Честит празник, скъпи перничани!