Спокойствие

Ако е вярно, че след вота на доверие държавата влиза в шестмесечен период на спокойствие, по-добре да си изберем друга държава. Че кой у нас може да изкара шест месеца, без да направи някоя глупост и да разлае кучетата? Въобще спокойствието не вирее по нашите земи, щото в главите на хората виреят други работи. Ако търсим някаква метафора на спокойствието, то можем да кажем, че за половин година България трябва да прилича на блато, на чиято повърхност всичко е гладко и светло, а под нея да става каквото ще.
И понеже никой не вярва в спокойствието, всеки си стои тука. Сеирът е второто „аз” на българина. Той не може да изкара и ден без тръпката на скандала и емоцията на простотията. Дето има една приказка, ако Лев Толстой беше българин, нямаше да напише „Война и мир”, а „Война и сеир”.
Такава държава, която да изкара шест месеца като в манастир на пост и молитва нЕма. Режимът на спокойствието, в който ни вкара властта, много прилича на режима на пълномощията в Русия преди Октомврийската революция. А после „Аврора”, Зимният дворец и продоволствената криза…