Стотици свещички горяха вчера в двора на гимназията в Перник

Точно в 10 часа школският звънец в ПМГ "Христо Смирненски" удари, този път не за да огласи началото или края на учебните занятия, а за да изведе гимназистите от класните стаи на мълчаливо бдение в памет на София и Александра. "Стига смърт по пътищата, причинена от пияни шофьори!" и "Пияни шофьори убиват!" бяха лозунгите, чрез които възпитаниците на елитното школо изразиха болката и гнева си от безумието на възрастните, причиняващо гибелта на невинни деца. Сред разплаканите момчета и момичета бяха и бивши съученици и приятели от випуск 2006 на двете убити от пияната Живка Илиева девойчета.
Нежните пламъчета на стотици свещички, разлюлени от вятъра, будеха асоциация за това колко крехък е човешкият живот. Най-страшното е, заяви категорично директорът на учебното заведение Валентин Анков, че в основата тази убийствена война по пътищата стоят корупцията и безразличието точно сред представителите на институциите, които трябва да следят за безопасността и живота на всички участници в движението.
Деца и учители заявиха категоричната си съпричастност към инициативата на националните медии "Спри. Аз искам да живея!". "Според статистиката, всеки ден по нелеп начин, заради безотговорни и пияни шофьори по пътищата в България гинат минимум по трима души. Това е война без край и с ужасни последици, в основата на която стоят пияни шофьори, превишена скорост, технически неизправни возила, пътища в ужасно състояние. За да бъде спрян този абсурд, днес ние настояваме за драконовски мерки най-вече срещу шофьори като 35-годишната Живка Илиева, която уби нашите приятели. За да спрем безумието по пътищата, трябва да станем по-огтговорни хора, мислещи не само за себе си. Настояваме, защото искаме винаги да има път към дома, към хората, които ни очакват!" се казва в декларацията, която вчера приеха пернишките ученици, подкрепени и от цялата общественост.
Ученици и учители паднаха на колене в едноминутно мълчание, нарушавано единствено от детско ридание. Малко по-късно стотиците запалени свещички бяха събрани на импровизиран олтар край детската площадка в школския двор. Момчетата и момичетата не търсеха нарочно, но намериха най-точния символ на своята болка - пламъчетата се полюшваха от лекия вятър, събрани във формата на слънце - като онова, което завинаги угасна за три чудесни пернишки деца. Убити от човешкото безумие, от безотговорното поведение на една пияна жена, качила в колата си и собствения си син!