Трудното завръщане

Българинът лесно са настройва за хубавото и трудно свиква с лошото. Четиридневната великденска ваканция потвърди тази истина. Подготовката за празниците се проточи цяла седмица и си стана една малка отпуска. След като медиите настроиха нашенеца да пазарува и да пътува, той откликна с готовност. Включително и в работно време.
Обратният път бе по-труден. Първият работен ден след Великден за мнозина изобщо не бе работен ден. Както казахме, с лошото трудно се свиква. Уикендът продължи мислено дори на работните площадки. Основната тема вчера бе не кога и с колко ще вдигнат заплатите и пенсиите, а какво изядохме и изпихме по Великден.
Въобще празниците се превръщат в едно състезание по слагане на софри и по шофиране. За жалост – и по скръбни случаи. Сякаш християнската вяра изисква не духовно пречистване, а телесно задръстване. Второто се получи, а за първото даже църквата не е сигурна.
Както и българинът не беше сигурен вчера дали е на работа или не.