Вълкът и агнето

Ако е вярна нашата репортерска проверка, че из пернишките магазини никой не обръща внимание на агнешкото, значи или не идва Великден, или поговорката за „вълкът сит и агнето цяло” е в сила точно в Перник. Масираната рекламна кампания, че Великден без агнешко не става, явно не върви в нашия град. Защо е така – само кризата знае.
Въобще за агнешкото може да се направи цял референдум. В смисъл да го има ли или не. Бас държим, че преобладаващата част от българите ще отговорят отрицателно. И има ли смисъл да се самозалъгваме, че спазваме някаква традиция, след като тя ти излиза през носа? Манията да сложиш печеното крехко месо на празничната трапеза, вече е изветряла. Днес въпросът е не в агнешкото, а в хляба. Дори не в козунака. Всеки знае, че търговците правят луди пари покрай тоя празник и цените са обратно пропорционални на качеството.
Така че перничани се показват като мъдри хора. Без агнешко се живее, без пари не. Така вълкът остава хипотетично сит, а агнето физически цяло на витрината.