Един кум много си аресал кумачката, па се чуди ка­ко да земе да я фане

Един път нещо се убила и си носи­ла пръсто подуен. Целио отекъл. - Ма що, кумице? Що е станало?

- Така и така, куме, убих се и пръсто ми забра.

- Слушай! - рекъл. Ние сме си своя работа. Че земеш довечера да си забодеш пръсто отдолека и че ти мине.

Така напраила. От топлото пръсто пробие. Олекнало й. Среща кумо.

- Куме, жив да си, дека ми каза!

Минало се време. Един път кумичката среща кумо, а он се разкривил, едвам оди.

- Що е, куме?

- Мани! Отече ми оная работа и едвам одим.

- Слушай, куме! Ние сме си своя работа. Айде да идеме дома да го тураме оздоле. Ега мине!

Ошли дома и се разфърляа. А она рече:

- Алеле, куме, ние се лекуеме, а некой ако ни види че рече ебеме се!

72

Кумо аресал невестата. Оттука-оттам, обикалял я и я насецал. Един от сватбарите вишел. Кумо му рекъл:

- Бъшенье му е майката! Че бъшиме!

- Е па, че бъшиме! - рекъл сватбаро.

Добре ама нещо му станало незгодно и изокал:

- Нема да бъшиме!

- Какво нема да бъшиш? Какво че бъшиш? - пита­ли сватбарите.

- Нема да бъшим! Убавото ебаме, те това требваше да бъшим!

73

Момчето било войник. Кумо и кумичката се ставили - она че иде при момчето, кумо на пазар. Понел да про­дава козел, петел и котел. Бастун у ръце носил. Одили, одили, стигнали у сред гората. Она рекла:

- Леле, куме, досега арно, ама сега ме вана страх.

- Не бой се!

- Не бой се, ама ме е страх!

- Не бой се, ма, кумичке!

- Леле, куме, страх ме е!

Вече почнал да се сеща.

- Ма, защо те е страх, ръцете ми са зафанати!

- Я па ти, куме! Поби бастуно - вържи козело, тури петело - поклопи го с котело!

74

Един път се прибират кумо и кумичката от нивата. Ку­мо одил отзад и вика:

- Леле, кумичке, ако те фанем! Ама че окаш.

- Е-е, куме, одека у мене тоя глас!

Върват и кумо па:

- Леле, кумичке, ако те насецам! Ама ти че окаш!

- Е-е, куме, одека у мене тоя глас!

Вече приближили селото. Кумичката рекла:

- Айде, куме, стигнахме селото!

- Де бре, па ти, кумичке! Одека у мене тоя кур!

75

Кумичката нещо се разболела, а кумо бил овчар. Ошла при него да я лекуе. Положи я кумо. Бръкне у котлето с куро и го вкара, па бръкне у киселото млеко и па й го вкара. Она гледала, гледала, па рекла:

- Море, куме, така като гледам това си е живо ебанье, току ега киселото млеко помогне нещо!

76

Кумо и кумичката тръгали на пазар. Седат у каруч­ката, а кумичката:

- Алеле, куме, нещо ме е страх!

- Ма, що те е страх!

- Ма, куме, страх ме е!

- От що, кумичке?

- Страх ме е да не ме ебеш!

- Алеле, па я съм забравил.

Спре коньете и я насеца.

- Айде, да не те е толко страх!

77

Един мъж усетил, че жена му иска да му кръшне. Ло­шо пошла. Оплаче се:

- Не ме бизва нещо, жено.

Она почнала секи ден у църква да се мольи:

- Да може да умре некак. Света Петко, отруй го!

Един ден човеко се скрие у църквата и кога она поч­нала да се мольи, он се обади:

- Четиресе дена саглам рана!

Жената помислила, че се обажда некой от светии­те. Почнала да му настоява - коля кокошка, пече я, вино купуе. Минават четиресе дена и он па се скрие зад ико­ните.

- Още четиресе дена саглам рана!

Она още повече почва да му настоява, а мъжо:

- Жено, ядем, пием, ама не ме бива!

Доожда осемдесетио ден.

- Жено, вече ни видим, ни чуем!

И жената си довела кумо, мераклия й бил. Омесила ба­ница и отишла да наточи вино. Как седели двамата мъже до огньището, мъжо земе от цапаниците и млатне кумо по главата. Утепа го. Мъжо отломи от баницата и му тури ед­но парче у устата и заклопи подницата. Те ти иде жената.

- А, бе кьорчо, занеме ли? Не видиш ли че кумо се е задавил?

78

Едно време първата вечер поп лежал при младу невесту. Добре, ама един се заженьил и казал:

- Бре, мама бу ньегова, че дадем на поп да ми лежи при невеста! Нема да стане!

Вечерту, преди попът да легне при невестуту, младо­женецът облекъл нейните дрее, накичил се и влезъл у стаюту дека че спу. Влязъл и попът:

- Воистинке, време е да си легамо!

Невестата, де, рекла:

- Дедо попе, мама ме е редила да се поклоним нички, та с десна сиса да пипнем твое дупе, та да ми се завърту мужки деца.

Поп се поклонил и младоженята ка забере поп у ду­пе. Карал - муал, поп стенял, дор се отървал, станал и изтърчал при сватбарьете.

- Сватбарци, не кольете ярци, невестата е мужка!

Младоженята отишел при невестуту и си ю дал дреете. Попът, свекървата и още жене че ю гледаю дали е мужка. Загольлили я. Попът стоял отдалече.

- Видите ли това църното отдоле що е толичко, сно­щи беше големо и се ме смуа. Що е мое дупе видело!

Оттогай поп не лежи при младу невесту.

79

Имало една невеста бременна у старо време, а мъжо ий бил у работу. Поп одил по водосвет и рекъл на невестуту:

- Синко, ти че родиш дете без главу!

- Па да пишем на мужът ми - он бил у работу – да дойде да му я напраи!

- Що ще он. Я чу!

И свършил работу.

Родило се дете и дошел мужът. Почел го милуе:

- Татино, татино!

- Татино. Беше напраил дете без главу. Да не беше дедо пои, дете без главу да родим!

Сетил се мужът киква е работата и се цаньил слуга у попатогът. Тръгли летото с попадияту на манастир. По­път отишел по-рано. Минули през гора. Имало кладенче със светена вода. Попадията носила златни гривне и ги свалила да се измие. Човекът скрил гривнете. Бре тука гривне, бре овам гривне - нема ги.

- Па они са си у тебе. Дигни коге да ги извадим!

Свър­шил работу. Така извадил сите. Накрай попадията рекла:

- Я, по дълбоко спущи! Меденяче котле съм изгуби­ла и ньега да извадим!

80

Един отишел войник, а жена му бременна. Попо ми­не покрай тех.

- Алеле, леле, невесто! Твойо ойде войник, а детето

не е доправено. Че се роди сакато!

- Я па ти, дедо попе!

- Така е, нали гледам!

- Е па, дедо попе, како че е сега?

- Требе да го донаправим!

Доправил детето. Мъжо отслужил и се върнал. Земал детето и го почнал милуе:

- О, татино, татино!

Ядоше се жената.

- Сърце, че те яде, та го дондуриш! Татино! Ако не беше дедо поп да го донаправи, чеше да го мандаш са­като!

Сетил се човеко, па ойде и се улови слуга на дедо поп, та му се оттепа.

На сутринта отишел и че се цаньи момок. Попо не го познал и го земал. На св. Пантелей че ида на манас­тир. Момоко останал със жените, попо ошел по-рано. Тръгнали. На едно место момоко казал:

- Море, попадийо, воловете се измория. Де да поседнеме да починеме. Има време.

Седнали, полегнали и заспали. Момоко събере на секоя по нещо. На една от черките - обеците, на другата - гердано, на третата - гривните. На попадията прибрал котлето за светена вода. Като станали, почнали да викат: Леле, обеците ми нема! Леле, гердано ми нема! Леле, гривнята ми нема! Боже, боже, котле носех за светена во­да, дека ли е?

- А-а, бабо попадийо, я съм слушал от баба така ка­то заспат путките, лапнат по нещо!

- Е, па тогай че бръкаш да вадиш!

Най-напред извадил обеците на най-старата, на сред­ната извадил гердано и на най-младата - гривните.

- Айде, чедо, да бръкаш и за котлето!

- Уморих се, бабо попадийо!

- Че легнеме да полежиме и па че бъркаш!

Така и направили.

- Ма, бабо пападийо, това котле се е обърнало с дупето нагоре - не мога да го закачим!

- Бръкай, дете, нема у що да си земем светена вода.

Извадил най-после котлето. Привечер стигнали на манастиро. Като ги подбере попо:

- Не ви ли е срам! Кое време е? Хората си поода, а вие сега ми идете!

- Е и ти, дедо попе, като не знаеш що ни се случи! Под бресто седнаме да починеме, на путките на децата лапнаа по нещо, а моята - котлето. Добре, че момоко ги извади.

- Къде се е чуло с кур да се вадат такива работи!

- А къде се видело дете да се доправя!

81

Един поп бил мераклия на една невеста и казал да иде да я изповеда. Жената обадила на мъжо си. Преоблекъл се он с нойните дреи и отишел на църква.

- Дедо попе, да ме изповедаш!

- Е па, айде!

- Ама не знам какво че е? Мама рече да ми покажеш!

Попо се наведе да покаже, а тоя спущи пенджерче имало, и го заклещи. Свальи му гащите и го насеца. За­боде му една свинска опашка у гъзо, ама рекъл малко че му е. Турил му на гръбо едно шише с млеко да капе. Мле­кото надоле, надоле и му прокапало на пацата. Пушил едно теле да цица.

Попадията го чекала, чекала и пратила слугинята да види - от кога е пущил народо, а го нема. Слугината ка­то видела това у църквата, изтърчи назад.

- Алеле, бабо пападийо, да видиш чудо! Дедо поп се отельил и сега се праси!

82

Един бил момок у попо и се чудил како да оправи и трите му черки. Они се бегали, а попо пазил. Един ден тръгнали на копанье с дедо поп и попадията. Момоко на­рочно забравил мотиките. Излезнали от селото.

- А така, дедо попе, па я съм забравил мотиките!

И се връща. Отишъл дома и казал на момите:

- Дедо поп каза да ви ебем и трите, зад вратата!

- Да, да, казал е!

- Дедо попе, и трите ли, и трите ли? - викнал.

- И трите, и трите! Те там, зад вратата!

- Чухте ли сега!?

И ги улови и трите.

83

Един си вървел по пъто и гледа дедо поп и баба по­падия - седат на чардако и ядат.

- Добър ден! - поздравил.- Ама що работите?

- Дал ти бог добро, чадо! Ручаме!

- Да-да, ручате! Как ли не!

- Е, що работиме?

- Е па, ебете се!

- Не говори така, чедо, грехота е!

- Може и грехота да е, ама от тука така се види.

Слезне дедо поп да види, а човеко се качил горе и насецал баба попадия.

- Я, верно от тука така се види!

84

Един поп цаньил момок да му пасе коньите. Един път момоко дошъл у поповио двор и седнал на трупнико. На­пекло го слънцето и почнал да се протега. Вишла го по­падията и питала дедо поп:

- Ма, що работи момоко? Какво е това протеганье?

- А, сака му се!

Запазила това попадията. Минало се време и рекла на дедо поп:

- Дедо попе, омесила съм баница и че носим на мо­моко да апне, докато е жешка!

- Добре, добре, ама гледай да се върнеш за вечера!- и се сетил защо е тоя зор.

Тръгнала попадията, а дедо поп куснал една лъжица рициново масло, качи се на коньо и я претече.

- Я, момко! Че однш да ми донесеш е от онова кладенче студена вода!

Отишел момоко. а дедо поп се соблече и се мушне у завивките. Те ти, иде попадията. Почнал да се изтега отдоле и да стенье.

- Сега, сега, синко! - и се мушне и она под завивките.

А попо ка го подкара рациновото масло се я усере.

- У беснико бесен!

Рипне попадията и беж дома. Дедо поп с коньо я пре-тече.

- Айде, бабо, айде да вечераме!

- А-а, не ме закачай, така съм се уморила, че се за­мием и че легам. Вечерай сам!

Минало време. Момоко па дошел, седнал на трутшико слънцето го напекло и почнал да се протега.

- Що ли сака тоя момок? - попитал попо.

- Що сака? Сере му се! - рекла попадията.

85

Една чорбаджийска черка се имала с един овчар. Арно, ама я заженьили за поп. Оженьили я, а он се по гро­бища, по кръщеньета, по сватби - нема време за невес­тата. Тръгнали един ден двамата на гости. Излезнали от селото и те ти, жената вишла овчаро и нещо я пререзало. Попо не знаял за двамата и попадията рекла да му скрои кюлаф.

- Така и така, дедо попе, сакаш ли да излъжеме ов­чаро? Я че одим да се надупим е на онай слог, а ти че се фанеш на бас с овчаро - ако ми го натепа от двайсе крач­ки, че му дадеш кобилата, ако ли не - че му земеме ов­ците.

- Леле, златна си, жено!

А она била жена, око да ти мръдне.

Сдумали се попо и овчаро, попадията се загольи и си дръпне бузите. Попо измери двайсе крачки, ама големи. Ов­чаро турил и от него пет - сиромах човек бил, ако губи да губи! Попо се върне до жена си да пази как че е. Овчаро го надърви и го накара до колелетата на попадията. Попо ми­не от тука, мине от там, па рекал да изока свидетел. Така по-надоле имало колар, него изокал. Оня дошел, огледал, побутнал мадетата, дръпнал ги, па рекъл:

- Я от толко години съм колар, ама спица така не съм нагласувал!

Попадията само стенье и рече:

- Попе, земи седлото от кобилата!

Свальил седлото и рекъл на овчаро:

- Е, ти спечели басо! Земи кобилата!

Нарамил попо седлото, а попадията:

- Ама, дедо попе, како преебаме овчаро, дадоме му ко­била без седло!

86

Един баща със щерка си закъсали у едно село. Оти­шли у поповата къща. Помолили се. Поканили ги. Попо имал убав син и он като видел щерката му, се приискало от нея. Апнали, пийнали и сино пита:

- Тате, ама как че е за спанье?

Попо заразпределял:

- Ние с баба попадия заедно, а на другио креват ба­щата. Вие с момата на третио креват, ама че туриме ед­на дъска между вас.

- Да не направиме беля? - обадил се бащата.

- Сакън! Дъската защо е!

Преди да легнат, бащата казал на щерката: какво и да говори момчето, да казва „Така не бива!" Легнали си. Сутринта благодарили и си тръгнали.

- Е, какво, щерко? - пита бащата.

- Какво! От твоите „не бива", цела нощ ми го наби­ва! Пита ме: редно ли е двама да лежа, а да ги дели дъс­ка. Не бива, рекох, и я манахме. Бива ли, ме пита, двама млади заедно да спат и да се не цунат? Не бива! Цунаме се. Бива ли, двама млади да се цунат, па да не се ебат?

Не бива! И така цела нощ.

87

Дедо поп и баба попадия си легнали и дедо поп за­сънувал. Отива на оня свет и среща свети Петър. Започ­нали да се расождат у една голема стая с много запале­ни кандила.

- Какви са тия кандила? - пита дедо поп.

- Това са кандилата на живите хора. На тия, що светат буйно, че живеят дълго, а на тия що догарят – скоро че дойдат при мене.

- Кое е моето и кое на баба попадия?

Свети Петър ги покаже, ама на попадията кандилото пълно с масло и гори силно, а на попо едвам жмичка. Маслото на свършване. Свети Петър нещо се замаял и човеко започва с пръст да вади от кандилото на попадията и да слага у неговото.

По едно време попадията му запели шамар и попо рипне. Он да земе да бърка на попадията отдоле и го лиже.

88

Попо и момоко си яздили коньите. Минали покрай едни гробища и една млада жена вие, та си глава кике. Момоко рекъл:

- Дедо попе, сакаш ли да я ебем? Ако го направим, кобилата, що яам, че е моя, а ако не можем че съм ти момок до живот!

Слиза от кобилата и отива до съседнио гроб. Попо се заложил да гледа. Човеко чучнал до гробо и ка извие. Жената отишла да го умълчуе.

- А отрай се, кого жалиш толко!

- Жената!

- Кога е умрела? Како?

- Мани, не е за казуванье!

- Ма, те че ми кажеш! Те осиротели сме! Те и на ме­не мъжо ми умре и я съм без мъж. Че ми кажеш да се утешиме!

- Че ти кажем. Много ми е голем и она умре от това!

- Че земеш сега и мене да ме ръгаеш и я да се куртулишем, да си отидем при човеко!

Он го приготви и така до камъньете й го намъкне. По­по слуша, а жената викала:

- Ох, умрех! Ох, умрех!

- Море, ти не умираш, кобилата ми умре! - рекъл попо.

89

Едно момче отива войник и оставило жена си труд­на. Среща я попо.

- Воистинке невесто, момчето ти е войник, ама де­

тето ти е недоправено. Без една ръка е!

- Е, па сега? Како да го окаме? Дете че ми остане сакато!

- Нема да е сакато, я че го доправим!

Неколко дена го доправял.

Дошъл си войнико и почнал да милуе детето.

- Убаво го милуеш, но ако дедо поп не му беше доправил ръката, сега да е сакато.

Сетило се момчето и рекло да си върне. Облече се у женски дреи н отива да се цаньи слугиня у дедо поп.

- Сирота съм, земи ме!

- Арно, че те земем, ама как ти е името?

- Лошо ми е името.

- А, лошо! Кум те е държал, поп те е кръщавал. Би­ва ли?

- Еби бърже!

На попадията казал че се казва „Путка", а на попо­вото момиче - „Прокапка".

Вечерта турили слугинята и момата да лежат заедно, а валело дъж. Легнали си, а момчето я навие, та я свие на две, а момата само пъшка и вика:

- Тате, прокапка! Прокапка, тате!

- Помести се, да не ти капе!

Она па пъшка. Дошла попадията.

- Дедо попе, бърже ела! Путка е на момата!

- Путка че е, та що друго да е!

И ошел да види. Като види, окне:

- Еби бърже! Еби бърже!

- Е, дедо попе, от толкова по-бърже не мога!

90

Един бил много дългокурес, ама бил много мързелив. Лежал под една куруша и с куро си млатил круши. Ми­нал некаков с кола, видел го и дома казал:

- Жено, видех един лежи под една круша, надървил го и си млати круши с него.

- Леле, беснику, защо не си го поканьил - това е брат ми! Он се загуби преди двайсе годин. По куро го позна­ваме. Бягай да го окаш!

Тоя сега че лежи при сестра си, да и прикаже какво е било. И като я подбере през нощта.

- О - ох!

- Що жено?

- О-о, мъжо, мъжо, тата умрел!

Па я напне.

- О- ох!

- Що, жено?

- Мъжо, мъжо-о, мама умрела!

Целата рода оплакала. Сабалента тоя си пошел.

- Мъжо, много ми е жал за брат ми. Че му дадеш ша­рената крава с телето! Че му я дадеш!

Дал я човеко. Тоя я покара, ама къде оди, вика:

- От пичка съм я земал, за пичка я давам!

Стигнал до поповата къща. Чула попадията и казала на дедо поп. Решили да земат кравата. Съгласил се да я даде, ама при условие: като насеца попадията, да не ре­че „ох". Попадията казала „ох", а попо:

- Леле, леле, жено! Един кур не може да издържиш! Сега яз требе да се пупим.

Напнал го тоя и сега дедо поп не може да каже „ох", а само вика:

- Бре, бре, бре! Ама го набарах! Бре, бре, бре! Ама го набарах!

Не казал „ох" и земали кравата.

91

Една царска черка, като мочала, с девет витла воде­ница карала и десета - тепавица. Казала на баща си да й намери мъж спроти нея иначе че го обеси с влакно от пут­ката. Чуло се за един дългокурест що куро му толко дъ­лъг, та го карали със сто колесника. Собрал царо колес­ници, собирал, ама деведесе и девет намерил и като го покарали - главата му поземи се влачила.

На сватбата немало место за сите сватбари и он на­върти куро покрай стената и они наседали на него, като на пезул. Накрай, на главата седнал дедо поп, а бил баш под коминицата. Навела се невестата да цалива ръка на дедо поп. Оня, като я види отдоле, та като му рипне. Сватбарите попадали, ама они ударили у тавано, а дедо поп изфръкне из коминицата. Три дена и три нощи го нема. Това било у неделя, а паднал у четвърток. Като пад­нал, рекъл:

- Спасих се!

За това сега у четвърток е Спасовден, а дреите на попо са черни - от саждите.

Минала сватбата и си легнали младите. Она викала - навирай! Он навирал. Она викала ~- навирай! Он нави­рал.

- Не мога повече, рекъл, - Баща ти место да докара сто, докара деведесе и девет колесника, главата се ождруля и сега не може да се навира повече.

- А, така ли?

Фръсне, та оскубе едно влакно от путката и обеси баща си за тоя пусти колесник.

92

Един поп много аресал една невеста и като минувала, он се викал:

- Ех, тия нодзе да ми се качат на мойта шия!

Днеска така, ютре така и она казала на мъжо си.

- Поканьи го! - рекъл.

Като я срещнал, па така дума:

- Ех, тия нодзе да можем да ги метнем на моите ра­мена!

- Е па, дедо попе, дойди довечера!

Прибрал се дома и заръчал:

- Бабо попадийо, че ми омесиш баница, че изпечеш пиле, два дена че одим по служба!

- Ма скоро па оди некъде!

- Па че одим!

Омесила жената баница, изпекла пилето. Ошел при невестата. Турили да яда, те ти мъжо се върне.

- Е, дедо попе! Требеше да карам на воденица, ама ми се разточи колата. Убаво си дошел. Рода се падаме нещо - нали деца си ни кръщавал. Защо баба попадия не си довел? Я, жено, иди да доведеш попадията!

Излезнала жената, а мъжо рече:

- Сега како че е, като сичко знам!

- Е па!

- Че те стрижем!

- Е па!

Земал ножиците и го остригал. Изпратил го. Жената и баба попадия дошли и тримата убаво си апнали. Кога сутринта, попо нече да стане.

- Стай, мъжо! Да ти кажем снощи къде съм била на гости!

- Ти дека си яла, мене там ме стригая!

93

Граовец и трънчанин били приятели. Граовецът бил на пазар у Трън. Трънчанинът го поканьил да преспи у ньи. Улезли, а креватът - с чаршафи.

- А-а, братко, я не съм за тука! С тия кожув, опинци и каляви беневреци! Че спим у пленвята.

- И я чу с тебе!

Играли, валяли се, подпирали се, трънчанинът бил по-як и на сутринта граовецът рекъл:

- А-а! Имаш много здраве - догодина че дойдем с дълъг кожув.

Оттогай граовци носят по два кожува - дълъг и кус.

94

Двама трънчани си дошли от работу. Жените им па­сат овци - едната на единио баир, другата - на другио. Едната пита:

- Що ти донесе твоят?

- Ноже.

- А, а - а, и моят не може!

95

Един бил мераклия на една невеста. Пазил да я уло­ви. По гърльенье царевици я соборил у ньивата. Она пър­во окнала:

Михо! – силно, - па после:

Ох-ох-ох!- едвам се чуе.

96

Един си работил магарицата.

- Ама що работиш?

- Чешам я!

- А това отзад, що си й опрел?

- Алеле, я па го не видим!

97

Един фанал една невеста и я навальил у царевиците и вече да го турил, а она пита:

- Кой ти каза да го туриш?

- Е, що, сега, да го вадим ли!

- Не съм казала да го вадиш, ама кой ти каза да го тураш!

98

Две баби гледат двама се целуват.

- У погледни ма, ни срам, ни очи!

- Е, зер ти не си била млада? Не са ли те цаливали?

- Е па! Отидеме вечер на чешмата и я го фанем за куро и ме срам, срам! А сега срама немат.

99

Един позастарел мъж отишел при една невеста и по­чел да я оноде. Ама не може да го укара. Почнал да го набутуе с пръст.

- Ама чекай сега, да се разберемо! - рекла жената.- Че се ебемо ли или чушки че пуниме!

100

Майка и щерка одили от Ярджиловци за Селищен дол. Гледат покрай пъто умрело едно магаре с надървен кур. Щерката се обърнала към майка си:

- Мале, гледай каква трагедия! Магарето умрело, а куро му жив.

- Дома е по-голема трагедия - баща ти е жив, а куро му у умрел! - рекла майката.