Краеведски публикации в литературния алманах Струма

Краеведите от Перник представиха сборника "Краеведски публикации в литературния алманах "Струма" (1982- 2007 г.)" пред обществеността

За книгата разказва проф. Марин Ковачев, председател на Съюза на краеведите в България

Дружеството на краеведите в Перник представи пред пернишката общественост сборника "Краеведски публикации в литературния алманах "Струма" (1982- 2007 г.)". Срещата беше на 11.12.2008г. началото в Малкия салон на Двореца на културата в Перник. За книгата разказа председателят на Съюза на краеведите в България проф. Марин Ковачев. Присъстваха членове на Дружествата на краеведите в Перник и Радомир, граждани и общественици. Свои мнения споделиха Светозар Захариев, председател на Дружеството на краеведите в Перник и членовете на Дружеството Любомир Василев, Нонка Кръстева, Детелина Денчева, Красимира Зафирова, доц. Виктор Банов. Изказаха се и редица гости и граждани.

Проф. Марин Ковачев - председател на Съюза на краеведите в България (11.12.2008г., Малък салон на Двореца на културата - гр. Перник)

Като съставител и редактор на сборника "Краеведски публикации в литературния алманах "Струма" (1982- 2007 г.)", бихте очаквали (и то основателно), че ще защитя и ще похваля книгата. Кой не обича децата си и колко хора отиват против тях? Още повече, че сборникът е издание на дружествата на краеведите в България. Дали няма да се опитам да подведа или да манипулирам присъстващите?

От друга страна, може да се помисли, какво печеля от това, от подчертания субективизъм? Във вече петдесетгодишния ми стаж като библиотекар, библиограф, краевед, книговед, в т.ч.- университетски преподавател, не си спомням да съм срещал някъде отговор на горните въпроси, те не са стандартизирани... И все пак, мога да се опитам да защитя идването си. Та нали преди една година бях научен ръководител (модератор, както го наричат днес) на научната конференция в Перник, проведена във връзка със 170- годишнината от организираната краеведска дейност в България, и като такъв аз, г-н Захариев и още 3-4 приближени помощници в работата му, единствени познаваме добре и вкупом докладите на участниците, които по-късно влязоха в сборника.

Дружеството на краеведите в Перник е едно от най-активно работещите в страната и можеше и без външна помощ да подготви и реализира изданието. Нали затова националното ръководство на Съюза тогава- на 24 септември 2007 г., предложи и то стана реалност - Перник да бъде определен за регионален краеведски център на Югозападна България?

А в моя полза е да спомена (за макар и скромния ми дял в частичната езикова, стилова и библиографска редакция)- от предоставените ми доклади и научни съобщения да съставя сборник, да осигуря издателство, печатница и пр.

Разбира се, не бива да пропуснем значимата роля за появата на изданието и любезното съдействие на кмета на Община Перник- г-жа Росица Янакиева, осигурила необходимото за случая финансиране.

Юбилейният сборник включва 26 доклада и научни съобщения- достатъчно на брой, за да се подготви, както се вижда, едно прилично като обем и формат книжно тяло от 236 страници. Структурирано е в четири дяла, като противно на очакванията, водещата първа глава не е темата от титулната страница и корицата- за алманах "Струма". Преценихме, че водещата статия трябва да обясни повода за издаване на сборника, а към нея органически "вървят" и следващите четири, свързани с историята, характеристиката и съвременните изяви в краеведската дейност на перничани и на колеги от други региони на страната.

В съдържателен план краеведските материали за аманах "Струма" (1982- 2007 г.) си остават най-тежък дял в сборника, особено с изследванията на доц. д-р Тодор Мишев, д-р Виктор Банов, Нонка Кръстева и др.

Не е нормално в един юбилеен сборник да присъства една ретроспекция на краеведски изяви, което виждаме в третата част на Алманаха, където са публикациите освен за Перник, но и за Сопот на Мария Киркова, за Горна Джумая на Боян Ненов, за Стрелча на Никола Николов, за Брезник на Аниела Асенова, за с.Радибош на Симеон Мильов, за краеведската литература на Детелина Денчева. Този факт превръща изданието от регионално в национално, без да нарушава белега "краеведска публикация".

Четвърта глава е посветена на дейността на местни дейци, където се изявяват доц. д-р инж. Асен Аначков, Бисерка Граматикова, Милена Симова и др.
Общото в изданието е, че то е типично краеведско, многопосочно по отношение на обема на включените материали и съдържанието им, написани професионално, задълбочено, богати на необходимия за едно научно изследване фактологически материал и неговата добра експлоатация. Една част от материалите са придружени от справки за цитирана или използвана литература, които поставихме не под линия, както често става, а след съответната статия.

Постижение на организаторите на научната конференция, материалите от която са включени в сборника, е, че са привлечени и научни работници- доценти и доктори в различни научни области, което за една първа краеведска конференция и един първи краеведски сборник, не се постига лесно.

Характерно за изданието от този род, а то присъства в книгата и на Перник, е елегантно вплетената любов към родния край, патриотичното чувство, което не крещи, не се натрапва, но присъства, като че ли още веднъж да ни докаже, че любовта към родината започва от любовта към родния край, към родното селище, квартал, улица и дом; към най- близките хора, за някои от които е останал вече само споменът...и че когато говорим за пълноводната река, не бива да забравяме ручеите, които са я създали...

В полиграфическо отношение сборникът е оформен професионално. Корицата съобщава индиректно за какво се говори в изданието, като са използвани меки, топли цветове, с иначе богат, ненатрапващ се текст- заглавие, подзаглавие и пр. Налице са добре подредена титулна страница, форзац и задължителните по стандарт издателско каре и ISBN (международен стндартен номер с оглед регистрация на книгата в ЮНЕСКО- Париж) и др. Шрифтът е четлив, добре страниран, като издателят (издателство АСТАРТА- Велико Търново) услужливо се е погрижил за незадължителното, но иначе предпочитано надтекстно заглавие на всяка страница, за използването на подходяща хартия и пр.
Никъде в литературата по книгознание не е казано трябва ли в такива издания да се включва илюстративен материал. Затова и представените фотоси са малко, което не е беда за един сборник с научни материали от областта на хуманитарните науки, където текстът говори всичко или почти всичко. И все пак организаторите на юбилейната научна конференция са можели да подсетят докладчиците и за илюстративен материал към статиите си с оглед издаването им в сборник, особено що се отнася до статиите за дейци, паметници , църкви и манастири, природни забележителности, предмети от етнографията и др.

Един сборник с научни, научнопопулярни, художествени и други, попълващи жанровото му многообразие материали, не се чете "от кора до кора", както е обикновено при художествената литература или в някакъв предварително установен ред. Интердисциплинарността на краеведските материали, в т.ч. и публикациите за Пернишкшя край, в разглеждания сборник, представляват своеобразен букет от изследвания от многоотраслово- тематични направления, в т.ч и персонални. Затова и в него, без да е потопен в краеведски занимания, всеки ползвател може да намери нещо и за себе си.

Такъв е случаят и с тази книга. Така Милена Симова услужливо ни запознава с местния учител Вельо Велев и изследването му "Местните имена в Брезнишко" и въпреки че изданието на книгата му е академично (както и другите му трудове- "Местните имена в Пернишко", "Местните имена в Софийско") и включва над 10 000 местни имена, тя е интересна и за неспециалисти в обастта на топонимията.

Многопосочните занимания и изяви на местния поет Георги Маринов карат биографа му Иван Хранов да го определи като творец на "художествено- поетичен тип краезнание". Доцент инж. Асен Аначков ни приканва на "раздумка" с апостола на свободата от Западна България- капитан Симо Соколов, за когото и специалистите историци малко знаят. Трябва ли да отминем етнографските изследвания на народните обичаи, които ни предлага Вера Георгиева, или публикациите за кукерството, материалът за розопроизводството и пр.?

Сборникът завършва с един своеобразен поетичен бисер, който е посветен на последните дни на Димчо Дебелянов и е свидетелство за една оригинална и неповторима краеведска връзка на поета с Пернишкия край, което те кара едва ли не да се просълзиш... Един даровит местен поет, взел за псевдоним словосъчетания от името на един голям българин, своеобразна емблема за Перник, без капка самохвалство, но с много любов и гордостсподеля тайната си, че преди години, по повод юбилей на Димчо Дебелянов, е пренесъл една вишнева фиданка от поречието на Струма и я посадил в родната къща на загиналия поет от Копривщица, в един тих двор- може би като опит да отговори на дебеляновия въпрос "Помниш ли, помниш тихия двор, тихия дом с белоцветните вишни?".

А същият този Христо Крапер му посвещава и едно трогателно възторжено четиристишие :
Разцъфват вишни...бяла пяна.
Листата капят...кръговрат,
Ти, подпуручик Дебелянов,
Със дух си жив на този свят.

Впрочем, Дружеството на краеведите в гр. Перник издаде първата си книга и тя е добра. Да му е честита и на добър път! 

Снимки