slavedra

През деветдесета година започнахме строежа на къщата, направихме изкопа и отляхме основите, а половин година по късно, по сред зима на деветдесет и първа закриха учреждението, в което си изкарвах хляба, та останах безработен или по-правилно бездоходен. Бездоходни останаха и синовете ми, които в този момент имаха най-остра нужда от средства, за да продължат образованието си.
Моят прадядо Мите е бил заможен селянин в село Егълница, обаче раздавал на свои роднини и приятели необезпечени кредити, кумувал по сватби, заживял самият той от кредити, та се стигнало до търг за продажба на имота му за издължаването им. И тогава на търга се явил един от синовете му - моят дядо Йордан, който по закон поел изплащането на дълговете на баща си, та да задържи имота за фамилията.
Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 02
Половин век инфлацията на парите практически беше непознато за България явление. Със заплати, с цени или с друго държавата успяваше да я управлява, та хората спокойно си спестяваха и бяха натрупали колкото един годишен брутен вътрешен продукт на страната.
Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) автор: Славчо Йорданов
Посвещавам тази книга на паметта на моите отпътували във вечността предшественици от ЕГЪЛНИЦА, ЦЪРНОЩИЦА и ВРАНЯ СТЕНА.

Вход с фейсбук профил: