Loading

ОБЗОР на краеведската литература

НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ - 170 Г. БЪЛГАРСКО КРАЕЗНАНИЕ

КРАЕЗНАНИЕТО В ПЕРНИШКА ОБЛАСТ

"Аз схващам света като поле за културно състезание между народите" - казва Гоце Делчев. Тази негова сентенция дава най-пълна характеристика на българското светоусещане и няма равна на себе си в цялата световна история и култура.

По всеобщо признание България е държава на духа, и като такава, тя има мисия, основана на ролята на българската култура в миналото и сега. Тя е обусловена от ценностната система, изградена в течение на хилядолетия и наш дълг е да я изучаваме и съхраняваме. . До болка познаваме мита за титана Атлас, който всеки път когато бивал повален и падал на земята, отново възвръщал силата си. Тази древна легенда съществува като че ли за илюстрация на сложната ни съдба като народ, многократно обезкървяван и отново възраждащ се на крилете на своята културна традиция. Краезнанието е един от най- преките и верни пътища към себепознаване и себеуважение, а това означава път към съхранение и отвоюване на бъдеще в епоха на тотална глобализация и реална тенденция за асимилация.

През последното десетилетие в нашата страна, като че ли краезнанието, се оказа единствено, което не е подложено на ликвидация и приватизация. Може би, защто не е елемент на физическата или икономическата карта на страната, а на духовната. При наличието на икономически, демографски и ценностен срив в обществото, за това кратко време се появиха на бял свят стотици сериозни и задълбочени монографии за миналото и наследството на нашите все по-обезлюдяващи родни места. Събирани с години и с много любов, българинът търси начин да запази и предаде на децата си своите чувства, знания и опит, своите традиции. Така е било винаги, така е и сега, особено при наличието на мащабна за страната ни икономическа миграция на голяма част от младото поколение. Издавани в ограничен тираж, със собствени средства или дарения от близки, познати или спомоществуватели, тези малки брошури или по-големи книги имат една цел - да не се прекъсне пъпната връв между поколенията, да не изтлее огънят на любовта към родния край.

За запазването и съхраняването на историческата и родова памет и чувството ни за мисия, всеотдайно и с жар са работили поколения творци. Целта на настоящия Обзор е да се направи един преглед на основните теми и достижения на краеведската литература възникнала и развила се на територията на Пернишка област ( краеведски и научни изследвания, географско-исторически и биографически очерци, монографии, мемоари и документалистика). Извън неговия обхват остават статиите и публикациите в периодичния печат, както и художествените произведения и поезия.
Хронологически развитието на МИННОТО ДЕЛО на територията на Перник и областа, е едно от първите направления в изследванията на пернишката научно-творческа и краеведческа литература. То е обусловено от развитието на Перник като най-голям минен, машиностроителен и металургичен център на страната. Първи проучвания и публикации на тази тема прави Богомил М. Радославов, който в 1913 г. издава "Минното дело в България",а през 1918 г. и " Мини, кариери и минерални води в Софийскаи окръг". Едно десетилетие по-късно - през 1928 г. излизат публикациите на Васил Радославов - " Пернишки каменовъглен басейн" и на Ст. Чантов - " Мина "Перник". През 1929 г. Стефан Стефанов издава книгата " Мина "Перник" - нейните главни задачи и електрификацията на България", а Симеон Тошков описва проучванията си в едноименната книга - " Рудни находища". През 1936 г. Николай Вълев издава еблематичната си книга - " Перник - градът на черното злато". През 50-те години на миналия век тази тематика се обвързва с необходимостта от ускорена механизация, като фактор за увеличаване производителността на труда. През този период излизат книгите на Георги Бендов , Георги Йосифов, Александър Миленов и Фердинад Тодоров Иглев -" Из моя миньорски живот",( 1959г.). Проучванията на Димитър Иванов обхващат историческото развитие на пернишките мини и излизат през 1973 г в книгата " 80 години Държавна мина "Георги Димитров"-Перник" а Иван Ерулски (1995 г.) ни припомня историческите аспекти на златодобивът в Трънско в едноимена брошура.

ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКИТЕ дадености на областа са траен обект на изследване и широко популяризирае. Един от първите краеведски изследвани за Трънския край са на Райчо Тодоров излезли през 1931 г. През 1937 г.излиза книгата на Мирчо Радев - " Красив Земен- с поетичния и исторически Земенски монастир"; през 1940 г. се появява брошурата на Т. Личев - " Брезник: Брезнишкия минерален извор", през 1943 г. Григор Илиев описва - " Село Лобош. Историко-географски и икономически очерк , а в 1945 г. излиза - " Долна Мелна. Антропографски етюд" от Марко Иванов. През 1964 г Стоян Нейков представя в брошура " курортните местности и минерални извори в Пернишки окръг и пътуване " Из Знеполе" (малка туристическа библиотека). През 1968 год. илиза илюстрования пътеводител "Перник"; Петко Асенов задълбочено и с много любов описва богатствата , физико-географските и исторически забележителности на Граово - "Брезник и Брезнишко", (1969 г.) и "Граовски летоописания" (1999 г.); Тодор Никифоров издава историко-географски очерк - " Село Дивотино",(1970 г.), Георги Момчилов прави краеведски изследвания, които обобщава в книгите си " По Ерма",(1973г.) и " Руй планина"(малка туристическа библиотека),(1976г.); Георги Стойчев издава илюстрован албум - " Ковачевци" (1979г.), а три години по-късно (1982 г.) нов такъв излиза и от Стойне Христов и худ. Димитър Картелов. По туристическите обекти на планината Витоша ни развежда Найчо Йосифов в своя пътеводител: - " Витоша", (изл.1983 г.); Иван Петров издава две много богати по съдържание и интересни брошури (малка туристическа библиотека), с които ни запознава с разнообразни туристически маршрути до природни феномени исторически места във - " Вискяр планина",(1982г). и " Земенска планина,(изл.1986 г.). Иван Панайотов и Ангел Велчев популяризират красотата на уникалния земенския пролом - " Земенският пролом",(1985 г.). Истинска краеведческа любов и страст проявява о.з. полковник Гервази Сотиров в своите изследвания за гр.Земен. С голяма прецизност са написани и четрите му книги - " Земен в миналото и сега",( 1989г.), "Землънград и крепостите край него",(2004г.) , "Забравеното село Земен"( 2006) и "Залезът на Земен"( 2007г.) - посветена на съвременното икономическо състояние и демографския срив в общината. За историята и природните забележителности на Земен е и едноименната книга на Асен Арсов ( 2004 г.). .) Краеведски обзор на Земенска община ( физико-географски дадености, история и изкуство ) осъществават Детелина М. Денчева и Снежана Ив. Денчева в богато илюстрираната книга " Земенска община: духовни и екомаршрути", изл.2005 г. Общо описание на вече изчезналото под водите на язовир "Пчелинци" село прави Михаил Попов, като обхваща периода от 16 век до 1978 год. - " Пчелинци",(1984 г.); Георги Радославов през 1989 г. издава - " Ковачевци" (малка туристическа библиотека). През 1992 г. излиза краеведския очерк за с. Дивля от Иван Тасев - " Един кът от Краището"; през 1994 г. - монографиите на Санде Дърмински " Крепостта Вител и Долна Врабча" и " Село Враня стена в миналото и сега" от Толстой Милтенов. Обширен краведчески труд, който засяга физико-географските, исторически, обществено-политически, културно - просветните, икономически и етнографски характеристики отнасящи се за с. Пенкьовци, Трънско, оставя Вене Соколов - " Под Бойнатица",(1991 г.) В свой историко-географски очерк Стамен Костов описва Трънско,(1998 г.), а Виктор Лазов - "с. Голямо Бучино",(1999 г.). Симеон Мильов и Иван Ерулски през 2001 г. издават подобен обзор - " с. Бобораци"; краеведчески справочник за същото село прави и Стефан Васев излязъл една година по-късно. За родния край са и книгите на Марияна Николова - " Попово: Завръщане в бащините къщи",(2003г.) , на Спиридон Дончев - "Село Студен Извор, Трънско",(2003г.)и Пантелей Георгиев - "Краище", изд.2003 г. Цветан Любомиров и Митко Божков правят същото в своя труд - " Дивотино, свидно, жизнено",(2004 г). В " Шетба из Пернишко: Планини. Котловини. Свети места. Легенди и още нещо", изл.2006 г., краеведа Симеон Мильов и Росен Иванов посредством текст и снимки ни правят съпричастни на богатствата и колорита на нашия край.

В направление ЕТНОЛОГИЯ, ЕТНОГРАФИЯ / обичаи, нрави, бит и фолклор/ с много отдаденост и успех работят :
Стефана Георгиева Стойкова - " Огнището в българския бит",(1956 г.); Александър Мартинов - " Народоописни материали от Граово",(1958г.); Иван Евстатиев Гешев - " Задругата в Западна България", (1977 г.); Райчо Алексиев - " Земенското корито.", изд.1978г.; Стоян Райчевски - " Кукерът без маска", (1993) г. Темата за историята, етнография и лексиката в Трънския край се изследва и описва от Славчо Атанасов в - " Село Насалевци, Трънско", (1987 г.).

Интересно е етнографското изследване на Симеон Мильов "Изворна вода",(1993 г.) и сборника от "скришни" народни умотворения - "От дупка, за дупка у дупка"( 3 -то издание 2007г.) ,както и .това на Методи Грънчаров -" Земя на моите деди: Село Смиров дол и микрорайона", (1998 г.). През 1997 г., Иван Ерулски обобщава проучванията си относно етмологията на селищните имена в Пернишки регион в едноименна брошура.

За изучаването и съхраняването на месния фолклор, голям принос имат: Васил Стоин - " Народни песни от Западните покрайнини",(1959 г.), Светла Златева -"Народни песни и предания от гр.Брезник",(1973 г.), Елена Стоин - "Музикално - фолклорни диалекти в България" /изследване/, (1981 г.), и Нонка Кръстева с книгите си -" Кемене ми дрънка"(народни песни от Граово), изд.1998 г., " Народни песни от Трънско",(2003 г.) и " Народни песни от Пернишко", (2003 г.).
Голям принос бележи Елена Огнянова с фолклорните студии " От извора", (1980 г.) и " От Коледа до Коледа. Календарни празници, обичаи и обреди. Кулинарен календар.", (изд.1999 г.), както и с очерците си - " Жената на баща ми" ," Не сме от сега", (1986 г.) и др.

Особено значими трудове с безпорен научен принос са изследванията на Ирена Бокова " Маскарадни игри - минало и съвременност", (1995г.), илюстрования албум на Цветана Манова " Български обредни маски",(1999 г.), " Маска и ритуал" /сборник статии/ от Георги Краев и Ирена Бокова, (1999 г.). За бита и светоусещането на шопите разказва Ради Радев в " Ах , Тия шопи",(2003 г.) и Вера Георгиева - " Мъдрости от Граово: Граовски диалектни изрази", изд.2006 г.
Темата за бусинската керамика е водеща за Георги Бакърджиев (1967 г.) , Цветана Манова - " Образци на Бусинското грънчарство", изд.1980 г. и Цанко Живков -" Бусинско възкресение",(2005 г.) и "Дивната бусинска керамика: Един феномен в българската еко култура", (2006г.)

ИСТОРИЧЕСКАТА тематика е разработена в няколко основни направления:
- Проблематиката за историческата роля и значението на Кракра Пернишки , е проучена и развита от Димитър Овчаров - " Кракра Пернишки в битката за България",(изд.2005 г.) и Кирил Христов - "Крепости от отбранителния кръг на Кракра Пернишки", (2007 г.).
- Възрожденска, Освобожденска и следосвобожденска епохи
Едно от първите проучвания и сведения за следосвобожденската епоха, дава Иван Н. Караиванов в двете си книги- " Перничани. Картини от Освободителната война 1915 - 1916 год.", изд.1917 г. и особено популярната " Историко - просветното дело в Радомирско. Картини и впечатления в беседи, речи и статии.", (1927 год.).

В по-ново време този период се разглежда от Стоянка Миронова - Панова - " Трънската буна",(1967 г.),Николай Илиев - " Капитан Симо Соколов. Трънското въстание от 1877 г.", (изд.2000 год.) и от Ангел Ранев. През 1999г Надя Манолова - Николова и Пенка Желева публикуват своя труд относно " Летоописни бележки от Средна западна България : ХVІ -ХХ в.". През 2005г Историческият музей в гр. Перник издава " Известия"- сборник статии за освобождението на Перник от Османското робство.
От пернишките краеведи в най-ново време, Цанко Живков е този, който най- аргументирано изследва и лансира старата теза за рожденото място на първия български възрожденец - Паисий Хилендарски. Той съпоставя основанията и тезите на съществуващите твърденията относно Доспей, Банско или Кралев дол в книгата си " За родното място на Отец Паисий", (2006 г.). През м. март 2007 г., в Двореца на Културата- гр.Перник, се организира и проведе Кръгла маса посветена на тази толкова значима тема, по която тепърва е необходимо да се произнесът преди всичко специалистите по български диалектни говори и възрожденска лексика.

Революционно и работническо движение
Тази проблематика се разработва задълбочено и успешно от много автори, сред които:
Димитър Младенов - "Пернишката рудничарска стачка през 1906 г.", Георги Георгиев - " За стачките 1903 г., 1906 г. и ,1918 г.", (изд.1967 г), Петър Тонев, , Методи Пейчев, Григор Илиев и Ванко Стратиев.

Войнишкото въстание и Радомирската република .
Периода е обект на изследване от Къню Кожухаров - " Радомирската република 1918 - 1948 г.",(1948 г.), Генчо Стоев , Димитър Димов , Георги Стоянов и Василка Райчева - " Радомир и знаците на историята", изд. 2005 г.

Септемврийско въстание -1923 г
Септемврийската епопея и събитията в Пернишки окръг, се изучават и описват от
Георги Стоянов , Богдан Божков , както и в книгата на Костадин Благоев - " Подготовка на Септемврийското въстание в Пернишкия край" (документален материал от спомени, документи и др), изд.1984 г.

Периодът между двете световни войни в Западните покрайнини е разработен от сборника на Радослав Тодоров - "Трънски край. Принос към изучаване на западните български краища",(1940г.) и Милан Миланов в книгата му " Забравени български земи", изд.1994 г. ,
- Периодът на Втората световна война и борбата срещу капитализма и фашизма
/ партизанското движение / е изследван и представен задълбочено, поради факта, че на територията на Пернишка област водят решителни действия три партизански отряда -Трънски, Радомирски и Брезнишки. Много от преките участници в съпротивителното движение на по-късен етап издават свои мемоари, спомени, документални очерци за исторически личности. Като най-ярки и с национален принос за изучаването на този период са книгите на Славчо Трънски - " Неотдавна 1942 - 43 - 44 год.",(изд.1957 г.) и "Ятачки",(изд.1983 г.), на Денчо Знеполски - " Посмъртна изповед",(1997 г.) и политическите мемоари на Станко Тодоров - " До върховете на властта 1941 - 1991 г., изд.1995 г.
През 2007 г. излязоха книгите " Те, героите от Долна Диканя", от И.Ерулски, С.Мильов и Ангел Крумов; " История на село Видрар в Трънско краищеы инж. Митко М. Йорданов-Пашински; "Село Егълница / в историята на Радомирския край/ от Анани Анакиев; " "Железният път" от Янаки Спасов и "Българийо, за теб...", от И. Ерулски и Д. Дойчинов.

Периодът на социалистическото развитие в Пернишка област е документиран и представен от Цанко Живков. Той издава петнадесет книги като предпочитанията му са в публицистиката, очерка и документалната литература -" Мъже под земята"; " Пътища"(1972г.), " Граовци",(1972г), " Край Струма. Прозата на цифрите и поезията на съзиданието"(1973г.),"Промяната", "Звезда на съгласието" и публистичните етюди " Изгубеният век",(изд. 2001г.), " Аз съм Йоцо",(2003г.) и др. Славчо Васев издава сборник от запомнящи се очерци за герои на социалистическия труд под наслов - " Златото на Перник", (1978г.), а Кръстьо Горанов - " Изкуство и социален живот", (изд.1979 г.).
Като проблематика учебното дело през годините е един от съществените за всеки краевед, но въпросите на педагогиката са малко застъпени. Те се разглеждат сериозно и в дълбочина в документалните книги - изповеди на Цветана Донева ( учителка и приемна майка на три момчета - сираци ) в книгата й " Жадни за обич",(1998 г.) и на педагозите Невена Грънчарова и Детелина Денчева - " Лоши момичета" (2003 г.) - документални разкази за историята и живота в ТВУ с. Враня стена, Пернишко. През 2007г. учителката по история Зорница Танинчева посвещава книгата си " Свято знание"* на 140 годишното развитие на образователното дело в Радомир ( от 1863 г. до наши дни).

В развитието на раздела БИОГРАФИИ в краеведската литература особено място заема името и делото на българския възрожденец и съратник на Левски от с. Враня стена - Архимадрит Зиновий Поппетров. Като препечатка през 1977 г., излиза материалът " История на един живот, ХІХ век България ( 1856 - 1909 г

Своя принос за утвърждаване на мемоаристиката и историко - биографичен очерк дават редица автори: Славчо Трънски, Станко Тодоров, Милан Стоянов, Славчо Васев, Цанко Живков, Ячо Кабаивановски . Документални очерци и повести за Темелко Ненков оставят Михаил Аначков (1955г.), Ангел Георгиев, Асен Бояджиев (1956г.), Николай Тодоров (1988г.) и др.; Давид Соломонов пише-документална повест за жизнения път на Виолета Якова, а Димитър Начев - за Свилен Русев (1984г.). През 1970 г. година Евгени Клинчаров осъществява амбициозната си задача да представи художника Любен Гайдаров през погледа на негови съвременници - " Любен Гайдаров представен от ...". С голяма всеотдайност, изследователска страст и прецизност пишат своите книги редица автори: Елена Огнянова и Михаил Букурещлиев , Петър Константинов , Чайка Миленкова, Божурка Тупанкова. Сериозна личностна и политическа равносметка прави Станиш Бонев в " Времето в което живях и хората с които работех", (2001г.); Милен Банков в мемоарната си книга - " Из спомените на един перничанин", (2001 г.) ни връща в бита и атмосферата на Перник в годините на Втората световна война. В книгата си - " Нова книга за Владимир Димитров - Майстора", * (2003 г) Константин Еленков осветлява малко извесни фрагменти от живота и спомени за художника. Много интересна като замисъл и изпълнение е книгата на Румен Скорчев -" Рисунки по вода",(изд.2006г.), която успява по-един изключително артистичен и творчески начин да представи духовното и документалното.

В областа на изучаването на родовите връзки и хроники , определени постижения са краеведските изследвания на : Райчо Алексиев - за родовете от с. Пещера ( 1978 г.); Толстой Милтенов - за родовете от с. Враня стена (1994 г.), Иван Ерулски - за старите родове на Перник ( 1996 г.), Методи Грънчаров - (представя родословните връзки на всичките 23 селищни рода) от с. Смиров дол ( 1998 г.); Крум Раденков - изследва родословното дърво на Раденковия и Митовия род от с.Ерул, Трънско (2004 г.) и Михаил Хаджитодоров - описва родовата хроника на родовете от с. Враня -стена (2004 г.), Цветанка Иванова* - съхранява историята на Томановия род от град Земен( " Земен рай", 2006 г.)

Задълбочено е изучаването на редица български храмове и манастири на територията на Пернишки окръг, което е осъществено за един продължителен период от време. Сред тях най - добре проучен и популяризиран сред широката общественост е Земенския манастир " Св. Йоан Богослов", който със своите стенописи се сочи за аналог на Боянската черква. Съществен принос за неговото проучване и популяризиране има Лиляна Мавродинова с трудовете си за " Църквата в Земен",(1966 г). Тема на проучванията и изследванията на Стефан Смядовски са " Надписите към земенските стенописи",( изд.1998г.). Иван Ерулски и Виктор Банов систематизират краеведските си проучвания в книгата " Храмът " Св. Николай Мираклийски" - с. Ноевци, община Брезнишко",(2005 г.), Монографии посветени на легендите свързани с името на Иван Рилски издават Иван Фекелджиев - 1979 г. и Иван Ерулски - 2005 г.

В областта на литературознанието работят : Константин Еленков - " Критически фрагменти",( 1978 г.); Петър Велчев; Кръстьо Горанов, Весела Янева ,Николай Янков , Константин Мечев, Рангел Златков. През 1990г. Валери Стефанов издава - " Разказвачът на "модерните времена" ( за Светослав Минков) ; Иван Станков - " Смърт не може да има: В лирическия свят на Борис Христов",(1996 г.); Ангел Ранев - " Иван Вазов в пернишкия край",( 2000 г.).

Резултатите от археологическите проучвания на територията на окръга са представени от Михаил Чохаджиев в "Праисторически находки от Перник" / комплект от 12 картички/, изд. 1980г. Особено значими са резултатите от изследванията, които прави и публикува Димитрина Миткова - Джонова в книгата си " Археологически паметници в Пернишки окръг",( изд.1983 г.) и " Мегалитен храм - кладенец при с. Гърло, Пернишко",(1984 г.). Многотомникът на Йорданка Чангова " Перник", който излиза 1992г. е историческата ецикопедия на нашия хилядолетен град. Върбинка Найденова - задълбочено изследва "Римската вила в с. Кралев дол, Пернишки окръг ", (1985г.) и Николай Илиев - " Село Радово в Знеполе", изд.2002 г.

Краеведа Светозар Захариев обобщава направените от него исторически проучвания в областта на архитектурата на гр.Перник в монографията - " Перник: Архитектурни акценти", (1996 г.)
С много гордост и любов е представен туризмът и спортната слава на Перник и окръга. През годините за нея вдъхновено пишат: Л. Динев; Борис Гюдеров - " Една топка, една мрежа, един живот", 1975г.; Надежда Богданова, Станчо Станчев - " Боян Радев(очерк)", 1982 г.; Асен Кукушев и др.. Особено многобройни са публикациите на Стефан Сергиев посветени на шахмата и футбола в Перник.

Настоящият Обзор на краеведската литература и краезнанието в Пернишка област не е просто самоцелен списък от имена на автори и техните произведения. Родолюбие и дълбоко чувство за историзъм, възрожденска всеотдайност, безкористност и борбеност - са част от качествата на тези скромни хора, отдали толкова много на изучаването на родния край. Тяхното най-голямото удовлетворение винаги е било чувството на добре изпълнен дълг. Този първи Обзор на краеведската литература в Пернишка област няма претенции за всеобхватност и пълнота , но е израз на вниманието и признанието на широката културна общественост за техния многогодишен и всеотдаен изследователски, творчески и популяризаторски труд. За който им благодарим!

Снимки

    Коментари

    Публикувай коментар

    CAPTCHA
    Този въпрос проверява дали наистина сте човек, а не софтуерен спам.
    2 + 0 =
    Решете тази лесна задача и въведете резултата например за 1+3 въведете 4.
    To prevent automated spam submissions leave this field empty.

    Вход с фейсбук профил:

    ВИЗИТКА

    Адрес: Перник, 2300, кв. Твърди ливади
    бл. 44, вх. Б, ап. 11, ет. 1
    Телефон/факс: 076/607535
    e-mail: [email protected]
    Дата на регистрация: 17 май 2000 г.
    Регистрирана в: Частна полза
    Изпълнителен директор (Управител):
    Светозар Евтимов Захариев
    Председател на УС (Настоятелството):
    Николай Иванович Сивков
    Брой щатни служители:
    Няма щатни служители
    Брой доброволци: 17
    Цели на организацията:
    1. Проучване и изследване на родния край
    2. Културно-просветни творчески изяви
    3. Публикации, насочени към
        историческото наследство в региона
    Целеви групи:
    1. Краеведи
    2. Родова памет
    3. Съставители на план-указатели и
        бизнес карти на селища
    Сфери на дейност: Изкуство и култура,
    Образование,Медии, Обмен на
    информация, Научни изследвания,
    Подпомагане развитието на икономиката
    Тип на организацията: Оперативна
    Географски обхват на дейността:Перник,
    Регионален, Регион
    Донори: Други
    Организацията не извършва 
    спомагателна стопанска дейност
     
    Study of local lore society - Pernik

    Address of the organization: Pernik 2300,
    kv. Tvardi livadi, bl. 44, entr. B, ap. 11
    Phone/fax: +359 76/607535
    e-mail: [email protected]
    Registration date: 17.05.2000
    Registered in favour of: Private
    Executive director:
    Svetozar Eftimov Zahariev
    Chair of Board of Directors:
    Nikolai Ivanovich Sivkov
    Number of staff: None
    Number of volunteers: 17
    Main goals
    1. Study and research of the
        native land
    2. Cultural and enlightenment
        actions
    3. Publications of the region
        historical heritage
    Target groups
    1. Student of local lore
    2. Generation memory
    3. Writers of the settlements guides 
        and business maps
    Spheres: Art and culture, Education, Media,
    Information sharing, Scientific research,
    Economic development support
    Kind of the organization: Operating non grants
    Geographical area of activities: Regional,
      Region, Pernik
    Donors: Others
    The organization does not develop 
    any enterprise activity to support itself

    ПЕРНИК - МОЯТ

    Ти нямаш славата на Троя,
    На вечен Рим и на Багдат.
    Сред хилядите - ти си моя
    Един-единствен, роден град.

    Тук не за хубава Елена
    Воюва българския лъв -
    А за да бъде защитена
    Честта на българската кръв.

    На две разсечен от реката
    Плещи по склонове опрял -
    Израсна ти от черно злато
    И слънчев разтопен метал.

    Аз всичко свое ти отдадох
    С любов и чистност, с мъжки труд -
    Трудът на гордата си младост,
    Плодът на зрелия си дух.

    Ще си останем с тебе верни
    Дори един от друг далек.
    Ти ще пребъдеш, роден Перник
    От нине, присто и навек.

    Христо Христов - Крапер

    ipernik com