ОБЗОР на краеведската литература

КРАЕЗНАНИЕТО В ПЕРНИШКА ОБЛАСТ

"Аз схващам света като поле за културно състезание между народите" - казва Гоце Делчев. Тази негова сентенция дава най-пълна характеристика на българското светоусещане и няма равна на себе си в цялата световна история и култура.

По всеобщо признание България е държава на духа, и като такава, тя има мисия, основана на ролята на българската култура в миналото и сега. Тя е обусловена от ценностната система, изградена в течение на хилядолетия и наш дълг е да я изучаваме и съхраняваме. . До болка познаваме мита за титана Атлас, който всеки път когато бивал повален и падал на земята, отново възвръщал силата си. Тази древна легенда съществува като че ли за илюстрация на сложната ни съдба като народ, многократно обезкървяван и отново възраждащ се на крилете на своята културна традиция. Краезнанието е един от най- преките и верни пътища към себепознаване и себеуважение, а това означава път към съхранение и отвоюване на бъдеще в епоха на тотална глобализация и реална тенденция за асимилация.

През последното десетилетие в нашата страна, като че ли краезнанието, се оказа единствено, което не е подложено на ликвидация и приватизация. Може би, защто не е елемент на физическата или икономическата карта на страната, а на духовната. При наличието на икономически, демографски и ценностен срив в обществото, за това кратко време се появиха на бял свят стотици сериозни и задълбочени монографии за миналото и наследството на нашите все по-обезлюдяващи родни места. Събирани с години и с много любов, българинът търси начин да запази и предаде на децата си своите чувства, знания и опит, своите традиции. Така е било винаги, така е и сега, особено при наличието на мащабна за страната ни икономическа миграция на голяма част от младото поколение. Издавани в ограничен тираж, със собствени средства или дарения от близки, познати или спомоществуватели, тези малки брошури или по-големи книги имат една цел - да не се прекъсне пъпната връв между поколенията, да не изтлее огънят на любовта към родния край.

За запазването и съхраняването на историческата и родова памет и чувството ни за мисия, всеотдайно и с жар са работили поколения творци. Целта на настоящия Обзор е да се направи един преглед на основните теми и достижения на краеведската литература възникнала и развила се на територията на Пернишка област ( краеведски и научни изследвания, географско-исторически и биографически очерци, монографии, мемоари и документалистика). Извън неговия обхват остават статиите и публикациите в периодичния печат, както и художествените произведения и поезия.
Хронологически развитието на МИННОТО ДЕЛО на територията на Перник и областа, е едно от първите направления в изследванията на пернишката научно-творческа и краеведческа литература. То е обусловено от развитието на Перник като най-голям минен, машиностроителен и металургичен център на страната. Първи проучвания и публикации на тази тема прави Богомил М. Радославов, който в 1913 г. издава "Минното дело в България",а през 1918 г. и " Мини, кариери и минерални води в Софийскаи окръг". Едно десетилетие по-късно - през 1928 г. излизат публикациите на Васил Радославов - " Пернишки каменовъглен басейн" и на Ст. Чантов - " Мина "Перник". През 1929 г. Стефан Стефанов издава книгата " Мина "Перник" - нейните главни задачи и електрификацията на България", а Симеон Тошков описва проучванията си в едноименната книга - " Рудни находища". През 1936 г. Николай Вълев издава еблематичната си книга - " Перник - градът на черното злато". През 50-те години на миналия век тази тематика се обвързва с необходимостта от ускорена механизация, като фактор за увеличаване производителността на труда. През този период излизат книгите на Георги Бендов , Георги Йосифов, Александър Миленов и Фердинад Тодоров Иглев -" Из моя миньорски живот",( 1959г.). Проучванията на Димитър Иванов обхващат историческото развитие на пернишките мини и излизат през 1973 г в книгата " 80 години Държавна мина "Георги Димитров"-Перник" а Иван Ерулски (1995 г.) ни припомня историческите аспекти на златодобивът в Трънско в едноимена брошура.

ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКИТЕ дадености на областа са траен обект на изследване и широко популяризирае. Един от първите краеведски изследвани за Трънския край са на Райчо Тодоров излезли през 1931 г. През 1937 г.излиза книгата на Мирчо Радев - " Красив Земен- с поетичния и исторически Земенски монастир"; през 1940 г. се появява брошурата на Т. Личев - " Брезник: Брезнишкия минерален извор", през 1943 г. Григор Илиев описва - " Село Лобош. Историко-географски и икономически очерк , а в 1945 г. излиза - " Долна Мелна. Антропографски етюд" от Марко Иванов. През 1964 г Стоян Нейков представя в брошура " курортните местности и минерални извори в Пернишки окръг и пътуване " Из Знеполе" (малка туристическа библиотека). През 1968 год. илиза илюстрования пътеводител "Перник"; Петко Асенов задълбочено и с много любов описва богатствата , физико-географските и исторически забележителности на Граово - "Брезник и Брезнишко", (1969 г.) и "Граовски летоописания" (1999 г.); Тодор Никифоров издава историко-географски очерк - " Село Дивотино",(1970 г.), Георги Момчилов прави краеведски изследвания, които обобщава в книгите си " По Ерма",(1973г.) и " Руй планина"(малка туристическа библиотека),(1976г.); Георги Стойчев издава илюстрован албум - " Ковачевци" (1979г.), а три години по-късно (1982 г.) нов такъв излиза и от Стойне Христов и худ. Димитър Картелов. По туристическите обекти на планината Витоша ни развежда Найчо Йосифов в своя пътеводител: - " Витоша", (изл.1983 г.); Иван Петров издава две много богати по съдържание и интересни брошури (малка туристическа библиотека), с които ни запознава с разнообразни туристически маршрути до природни феномени исторически места във - " Вискяр планина",(1982г). и " Земенска планина,(изл.1986 г.). Иван Панайотов и Ангел Велчев популяризират красотата на уникалния земенския пролом - " Земенският пролом",(1985 г.). Истинска краеведческа любов и страст проявява о.з. полковник Гервази Сотиров в своите изследвания за гр.Земен. С голяма прецизност са написани и четрите му книги - " Земен в миналото и сега",( 1989г.), "Землънград и крепостите край него",(2004г.) , "Забравеното село Земен"( 2006) и "Залезът на Земен"( 2007г.) - посветена на съвременното икономическо състояние и демографския срив в общината. За историята и природните забележителности на Земен е и едноименната книга на Асен Арсов ( 2004 г.). .) Краеведски обзор на Земенска община ( физико-географски дадености, история и изкуство ) осъществават Детелина М. Денчева и Снежана Ив. Денчева в богато илюстрираната книга " Земенска община: духовни и екомаршрути", изл.2005 г. Общо описание на вече изчезналото под водите на язовир "Пчелинци" село прави Михаил Попов, като обхваща периода от 16 век до 1978 год. - " Пчелинци",(1984 г.); Георги Радославов през 1989 г. издава - " Ковачевци" (малка туристическа библиотека). През 1992 г. излиза краеведския очерк за с. Дивля от Иван Тасев - " Един кът от Краището"; през 1994 г. - монографиите на Санде Дърмински " Крепостта Вител и Долна Врабча" и " Село Враня стена в миналото и сега" от Толстой Милтенов. Обширен краведчески труд, който засяга физико-географските, исторически, обществено-политически, културно - просветните, икономически и етнографски характеристики отнасящи се за с. Пенкьовци, Трънско, оставя Вене Соколов - " Под Бойнатица",(1991 г.) В свой историко-географски очерк Стамен Костов описва Трънско,(1998 г.), а Виктор Лазов - "с. Голямо Бучино",(1999 г.). Симеон Мильов и Иван Ерулски през 2001 г. издават подобен обзор - " с. Бобораци"; краеведчески справочник за същото село прави и Стефан Васев излязъл една година по-късно. За родния край са и книгите на Марияна Николова - " Попово: Завръщане в бащините къщи",(2003г.) , на Спиридон Дончев - "Село Студен Извор, Трънско",(2003г.)и Пантелей Георгиев - "Краище", изд.2003 г. Цветан Любомиров и Митко Божков правят същото в своя труд - " Дивотино, свидно, жизнено",(2004 г). В " Шетба из Пернишко: Планини. Котловини. Свети места. Легенди и още нещо", изл.2006 г., краеведа Симеон Мильов и Росен Иванов посредством текст и снимки ни правят съпричастни на богатствата и колорита на нашия край.

В направление ЕТНОЛОГИЯ, ЕТНОГРАФИЯ / обичаи, нрави, бит и фолклор/ с много отдаденост и успех работят :
Стефана Георгиева Стойкова - " Огнището в българския бит",(1956 г.); Александър Мартинов - " Народоописни материали от Граово",(1958г.); Иван Евстатиев Гешев - " Задругата в Западна България", (1977 г.); Райчо Алексиев - " Земенското корито.", изд.1978г.; Стоян Райчевски - " Кукерът без маска", (1993) г. Темата за историята, етнография и лексиката в Трънския край се изследва и описва от Славчо Атанасов в - " Село Насалевци, Трънско", (1987 г.).

Интересно е етнографското изследване на Симеон Мильов "Изворна вода",(1993 г.) и сборника от "скришни" народни умотворения - "От дупка, за дупка у дупка"( 3 -то издание 2007г.) ,както и .това на Методи Грънчаров -" Земя на моите деди: Село Смиров дол и микрорайона", (1998 г.). През 1997 г., Иван Ерулски обобщава проучванията си относно етмологията на селищните имена в Пернишки регион в едноименна брошура.

За изучаването и съхраняването на месния фолклор, голям принос имат: Васил Стоин - " Народни песни от Западните покрайнини",(1959 г.), Светла Златева -"Народни песни и предания от гр.Брезник",(1973 г.), Елена Стоин - "Музикално - фолклорни диалекти в България" /изследване/, (1981 г.), и Нонка Кръстева с книгите си -" Кемене ми дрънка"(народни песни от Граово), изд.1998 г., " Народни песни от Трънско",(2003 г.) и " Народни песни от Пернишко", (2003 г.).
Голям принос бележи Елена Огнянова с фолклорните студии " От извора", (1980 г.) и " От Коледа до Коледа. Календарни празници, обичаи и обреди. Кулинарен календар.", (изд.1999 г.), както и с очерците си - " Жената на баща ми" ," Не сме от сега", (1986 г.) и др.

Особено значими трудове с безпорен научен принос са изследванията на Ирена Бокова " Маскарадни игри - минало и съвременност", (1995г.), илюстрования албум на Цветана Манова " Български обредни маски",(1999 г.), " Маска и ритуал" /сборник статии/ от Георги Краев и Ирена Бокова, (1999 г.). За бита и светоусещането на шопите разказва Ради Радев в " Ах , Тия шопи",(2003 г.) и Вера Георгиева - " Мъдрости от Граово: Граовски диалектни изрази", изд.2006 г.
Темата за бусинската керамика е водеща за Георги Бакърджиев (1967 г.) , Цветана Манова - " Образци на Бусинското грънчарство", изд.1980 г. и Цанко Живков -" Бусинско възкресение",(2005 г.) и "Дивната бусинска керамика: Един феномен в българската еко култура", (2006г.)

ИСТОРИЧЕСКАТА тематика е разработена в няколко основни направления:
- Проблематиката за историческата роля и значението на Кракра Пернишки , е проучена и развита от Димитър Овчаров - " Кракра Пернишки в битката за България",(изд.2005 г.) и Кирил Христов - "Крепости от отбранителния кръг на Кракра Пернишки", (2007 г.).
- Възрожденска, Освобожденска и следосвобожденска епохи
Едно от първите проучвания и сведения за следосвобожденската епоха, дава Иван Н. Караиванов в двете си книги- " Перничани. Картини от Освободителната война 1915 - 1916 год.", изд.1917 г. и особено популярната " Историко - просветното дело в Радомирско. Картини и впечатления в беседи, речи и статии.", (1927 год.).

В по-ново време този период се разглежда от Стоянка Миронова - Панова - " Трънската буна",(1967 г.),Николай Илиев - " Капитан Симо Соколов. Трънското въстание от 1877 г.", (изд.2000 год.) и от Ангел Ранев. През 1999г Надя Манолова - Николова и Пенка Желева публикуват своя труд относно " Летоописни бележки от Средна западна България : ХVІ -ХХ в.". През 2005г Историческият музей в гр. Перник издава " Известия"- сборник статии за освобождението на Перник от Османското робство.
От пернишките краеведи в най-ново време, Цанко Живков е този, който най- аргументирано изследва и лансира старата теза за рожденото място на първия български възрожденец - Паисий Хилендарски. Той съпоставя основанията и тезите на съществуващите твърденията относно Доспей, Банско или Кралев дол в книгата си " За родното място на Отец Паисий", (2006 г.). През м. март 2007 г., в Двореца на Културата- гр.Перник, се организира и проведе Кръгла маса посветена на тази толкова значима тема, по която тепърва е необходимо да се произнесът преди всичко специалистите по български диалектни говори и възрожденска лексика.

Революционно и работническо движение
Тази проблематика се разработва задълбочено и успешно от много автори, сред които:
Димитър Младенов - "Пернишката рудничарска стачка през 1906 г.", Георги Георгиев - " За стачките 1903 г., 1906 г. и ,1918 г.", (изд.1967 г), Петър Тонев, , Методи Пейчев, Григор Илиев и Ванко Стратиев.

Войнишкото въстание и Радомирската република .
Периода е обект на изследване от Къню Кожухаров - " Радомирската република 1918 - 1948 г.",(1948 г.), Генчо Стоев , Димитър Димов , Георги Стоянов и Василка Райчева - " Радомир и знаците на историята", изд. 2005 г.

Септемврийско въстание -1923 г
Септемврийската епопея и събитията в Пернишки окръг, се изучават и описват от
Георги Стоянов , Богдан Божков , както и в книгата на Костадин Благоев - " Подготовка на Септемврийското въстание в Пернишкия край" (документален материал от спомени, документи и др), изд.1984 г.

Периодът между двете световни войни в Западните покрайнини е разработен от сборника на Радослав Тодоров - "Трънски край. Принос към изучаване на западните български краища",(1940г.) и Милан Миланов в книгата му " Забравени български земи", изд.1994 г. ,
- Периодът на Втората световна война и борбата срещу капитализма и фашизма
/ партизанското движение / е изследван и представен задълбочено, поради факта, че на територията на Пернишка област водят решителни действия три партизански отряда -Трънски, Радомирски и Брезнишки. Много от преките участници в съпротивителното движение на по-късен етап издават свои мемоари, спомени, документални очерци за исторически личности. Като най-ярки и с национален принос за изучаването на този период са книгите на Славчо Трънски - " Неотдавна 1942 - 43 - 44 год.",(изд.1957 г.) и "Ятачки",(изд.1983 г.), на Денчо Знеполски - " Посмъртна изповед",(1997 г.) и политическите мемоари на Станко Тодоров - " До върховете на властта 1941 - 1991 г., изд.1995 г.
През 2007 г. излязоха книгите " Те, героите от Долна Диканя", от И.Ерулски, С.Мильов и Ангел Крумов; " История на село Видрар в Трънско краищеы инж. Митко М. Йорданов-Пашински; "Село Егълница / в историята на Радомирския край/ от Анани Анакиев; " "Железният път" от Янаки Спасов и "Българийо, за теб...", от И. Ерулски и Д. Дойчинов.

Периодът на социалистическото развитие в Пернишка област е документиран и представен от Цанко Живков. Той издава петнадесет книги като предпочитанията му са в публицистиката, очерка и документалната литература -" Мъже под земята"; " Пътища"(1972г.), " Граовци",(1972г), " Край Струма. Прозата на цифрите и поезията на съзиданието"(1973г.),"Промяната", "Звезда на съгласието" и публистичните етюди " Изгубеният век",(изд. 2001г.), " Аз съм Йоцо",(2003г.) и др. Славчо Васев издава сборник от запомнящи се очерци за герои на социалистическия труд под наслов - " Златото на Перник", (1978г.), а Кръстьо Горанов - " Изкуство и социален живот", (изд.1979 г.).
Като проблематика учебното дело през годините е един от съществените за всеки краевед, но въпросите на педагогиката са малко застъпени. Те се разглеждат сериозно и в дълбочина в документалните книги - изповеди на Цветана Донева ( учителка и приемна майка на три момчета - сираци ) в книгата й " Жадни за обич",(1998 г.) и на педагозите Невена Грънчарова и Детелина Денчева - " Лоши момичета" (2003 г.) - документални разкази за историята и живота в ТВУ с. Враня стена, Пернишко. През 2007г. учителката по история Зорница Танинчева посвещава книгата си " Свято знание"* на 140 годишното развитие на образователното дело в Радомир ( от 1863 г. до наши дни).

В развитието на раздела БИОГРАФИИ в краеведската литература особено място заема името и делото на българския възрожденец и съратник на Левски от с. Враня стена - Архимадрит Зиновий Поппетров. Като препечатка през 1977 г., излиза материалът " История на един живот, ХІХ век България ( 1856 - 1909 г

Своя принос за утвърждаване на мемоаристиката и историко - биографичен очерк дават редица автори: Славчо Трънски, Станко Тодоров, Милан Стоянов, Славчо Васев, Цанко Живков, Ячо Кабаивановски . Документални очерци и повести за Темелко Ненков оставят Михаил Аначков (1955г.), Ангел Георгиев, Асен Бояджиев (1956г.), Николай Тодоров (1988г.) и др.; Давид Соломонов пише-документална повест за жизнения път на Виолета Якова, а Димитър Начев - за Свилен Русев (1984г.). През 1970 г. година Евгени Клинчаров осъществява амбициозната си задача да представи художника Любен Гайдаров през погледа на негови съвременници - " Любен Гайдаров представен от ...". С голяма всеотдайност, изследователска страст и прецизност пишат своите книги редица автори: Елена Огнянова и Михаил Букурещлиев , Петър Константинов , Чайка Миленкова, Божурка Тупанкова. Сериозна личностна и политическа равносметка прави Станиш Бонев в " Времето в което живях и хората с които работех", (2001г.); Милен Банков в мемоарната си книга - " Из спомените на един перничанин", (2001 г.) ни връща в бита и атмосферата на Перник в годините на Втората световна война. В книгата си - " Нова книга за Владимир Димитров - Майстора", * (2003 г) Константин Еленков осветлява малко извесни фрагменти от живота и спомени за художника. Много интересна като замисъл и изпълнение е книгата на Румен Скорчев -" Рисунки по вода",(изд.2006г.), която успява по-един изключително артистичен и творчески начин да представи духовното и документалното.

В областа на изучаването на родовите връзки и хроники , определени постижения са краеведските изследвания на : Райчо Алексиев - за родовете от с. Пещера ( 1978 г.); Толстой Милтенов - за родовете от с. Враня стена (1994 г.), Иван Ерулски - за старите родове на Перник ( 1996 г.), Методи Грънчаров - (представя родословните връзки на всичките 23 селищни рода) от с. Смиров дол ( 1998 г.); Крум Раденков - изследва родословното дърво на Раденковия и Митовия род от с.Ерул, Трънско (2004 г.) и Михаил Хаджитодоров - описва родовата хроника на родовете от с. Враня -стена (2004 г.), Цветанка Иванова* - съхранява историята на Томановия род от град Земен( " Земен рай", 2006 г.)

Задълбочено е изучаването на редица български храмове и манастири на територията на Пернишки окръг, което е осъществено за един продължителен период от време. Сред тях най - добре проучен и популяризиран сред широката общественост е Земенския манастир " Св. Йоан Богослов", който със своите стенописи се сочи за аналог на Боянската черква. Съществен принос за неговото проучване и популяризиране има Лиляна Мавродинова с трудовете си за " Църквата в Земен",(1966 г). Тема на проучванията и изследванията на Стефан Смядовски са " Надписите към земенските стенописи",( изд.1998г.). Иван Ерулски и Виктор Банов систематизират краеведските си проучвания в книгата " Храмът " Св. Николай Мираклийски" - с. Ноевци, община Брезнишко",(2005 г.), Монографии посветени на легендите свързани с името на Иван Рилски издават Иван Фекелджиев - 1979 г. и Иван Ерулски - 2005 г.

В областта на литературознанието работят : Константин Еленков - " Критически фрагменти",( 1978 г.); Петър Велчев; Кръстьо Горанов, Весела Янева ,Николай Янков , Константин Мечев, Рангел Златков. През 1990г. Валери Стефанов издава - " Разказвачът на "модерните времена" ( за Светослав Минков) ; Иван Станков - " Смърт не може да има: В лирическия свят на Борис Христов",(1996 г.); Ангел Ранев - " Иван Вазов в пернишкия край",( 2000 г.).

Резултатите от археологическите проучвания на територията на окръга са представени от Михаил Чохаджиев в "Праисторически находки от Перник" / комплект от 12 картички/, изд. 1980г. Особено значими са резултатите от изследванията, които прави и публикува Димитрина Миткова - Джонова в книгата си " Археологически паметници в Пернишки окръг",( изд.1983 г.) и " Мегалитен храм - кладенец при с. Гърло, Пернишко",(1984 г.). Многотомникът на Йорданка Чангова " Перник", който излиза 1992г. е историческата ецикопедия на нашия хилядолетен град. Върбинка Найденова - задълбочено изследва "Римската вила в с. Кралев дол, Пернишки окръг ", (1985г.) и Николай Илиев - " Село Радово в Знеполе", изд.2002 г.

Краеведа Светозар Захариев обобщава направените от него исторически проучвания в областта на архитектурата на гр.Перник в монографията - " Перник: Архитектурни акценти", (1996 г.)
С много гордост и любов е представен туризмът и спортната слава на Перник и окръга. През годините за нея вдъхновено пишат: Л. Динев; Борис Гюдеров - " Една топка, една мрежа, един живот", 1975г.; Надежда Богданова, Станчо Станчев - " Боян Радев(очерк)", 1982 г.; Асен Кукушев и др.. Особено многобройни са публикациите на Стефан Сергиев посветени на шахмата и футбола в Перник.

Настоящият Обзор на краеведската литература и краезнанието в Пернишка област не е просто самоцелен списък от имена на автори и техните произведения. Родолюбие и дълбоко чувство за историзъм, възрожденска всеотдайност, безкористност и борбеност - са част от качествата на тези скромни хора, отдали толкова много на изучаването на родния край. Тяхното най-голямото удовлетворение винаги е било чувството на добре изпълнен дълг. Този първи Обзор на краеведската литература в Пернишка област няма претенции за всеобхватност и пълнота , но е израз на вниманието и признанието на широката културна общественост за техния многогодишен и всеотдаен изследователски, творчески и популяризаторски труд. За който им благодарим!

Снимки