Архитектурните акценти в Перник

Поради специфичното си селищно развитие Перник не е сред градовете с впечатляващ архитектурен облик. Но той притежава редица оригинални архитектурни обекти, някои от които са истински бисери. Те са представени в неотдавна издадената книга на местния краевед Светозар Захариев: "Перник Архитектурни акценти". Тя е резултат на дългогодишни проучвания на автора. Възникнал няколко хилядолетия преди Р. Хр., превърнат по време на Първата българска държава в стратегическа крепост, която под ръководството на местния войвода Кракра устоява на две обсади на войските на византийския император Василий II /1004 г. и 1016 г./, след Освободителната война Перник е обикновено село с около 1000 жители. Десетилетие по-късно започва неговото издигане като основен център на каменовъгленото производство в страната. Години наред селището, получило статут на град през 1929г., е с най-високи темпове на нарастване на броя на своите жители.

Дълго време устройството му се предопределя от разработването на въглищните залежи в неговото землище и се осъществява стихийно, като наред с изникналите сгради от казармен тип за обитаване от миньорите, разпръснатите махали се обединяват около формиращият се административно-стопански център. През третото и четвъртото десетилетие на миналия век се правят съществени стъпки както за модернизиране на въглищното производство, така и на териториално-селищното му устройство. Тогава се изгражда уютен квартал със семейни минни жилища, минната болница, минната дирекция, общината, градският парк с езеро и плувен басейн и т.н. Но тези стъпки не са подчинени на единна градоустройствена програма. Още по-широкомащабно е стопанското развитие на Перник след 9.IХ.1944 г, когато освен енергиен се превръща и в един от главните центрове на металургичната и машиностроителната ни промишленост. През този период е разработен неговият градоустройствен план и се осъществява разгърнато жилищно и комунално строителство. На фона на това изложение на историческото битие на Перник Светозар Захариев експонира кратки очерци за архитектурните забележителности на този типичен работнически град. В тези очерци се съдържа същностна и в редица случаи неизвестна досега информация за тяхното проектиране и изграждане. В някои от тези обекти е въплътен талантът на изтъкнати български архитекти, инженери, скулптори и художници.

Така общият градоустройствен план на Перник е дело на колектив под ръководството на арх. Стефан Станев, а на относително обособения микрорайон "Перник- изток" от колектив под ръководството на арх. Петър Кантарджиев, кварталът с минните жилища е проектиран от арх. Станчо Белковски и инж. Минчо Заяков, сградата на минната дирекция и старата сграда на общината - от арх. Коста Николов и арх. Илия Попов, сградата на Популярната банка - от арх. Васко Василев, Пощенската палата - от арх. Константин Богоев, Дворецът на културата - от арх. Александър Дубовик, новата сграда на общината - от арх. Георги Стоилов, мемориалът "Георги Димитров и революционните борби на пернишките миньори" е по проект на арх. Иван Татаров и скулптор Секул Крумов, великолепният паметник на пернишкия миньор е дело на скулптора Михаил Михайлов, стенописите на минната църква "Св. Иван Рилски" са дело на Никола Маринов, Дечко Узунов и Александър Поплилов. В съвременния архитектурен летопис на някогашната рудничарска столица са вписани имената на представители на по-новите генерации на архитектурната и инженерно-строителната общност като Петър Радев и Елка Панова (Търговският център), Селма Тупарева и Николай Дaмов (механа "Кракра"), Султана Девизиева (Центърът за работа с деца), Михаил Михайлов (сградата на Търговски център "Йоина"), Александър Шарков (сградата на Обединената българска банка) и др.

В очерците е направена синтезирана характеристика на експонираните архитектурни обекти, отбелязани са стилистичните им особености, показани са естетическата им стойност и функционалните им качества, вписването им в градския ландшафт. В това отношение първостепенно внимание е отделено на емблематичните за пернишката архитектура Минна дирекция и Дворец на културата. Несъмнено достойнство на книгата е включването на информация и за вече несъществуващи по една или друга причина архитектурни обекти като Минната механична фурна, Градските хали, сградата на кооперация "Съгласие" и др.