Трън и трънско - трън в очите или в историята?

Откъдето и да я погледнем – тая книга тежи. Четох я прав, както баща ми четеше Библията в черкова. Тази книга не може иначе да се чете. Но не само заради реалната, физическата й тежест, но и заради тежестта на словото… такава книга за един градец и неговата околина нема! Мисля – не само в България!– или, както е рекъл побратимът шоп за жирафа: те такова животно нема! Инатът трънски, сиреч упоритостта, х а р а к т е р ъ т и душевността трънски, ще се окажат по-големи от шопските! Та – както казах, четох я тази книга на крак. Поради невъзможност да я държа на ръце или на скути. Това мое уважително отношение към книгата си остана докрая – и не само като красива фраза, а като читателско преклонение. След външния обем дойде ред да претегля и вътрешния – онзи, който те кара къде да се чудиш, къде да се гордееш: значи Трън и трънско са дали такива знаменитости! Не стигат генерали и воеводи като Славчо и Денчо, не стигат Гюрга и Петър Гигов, но и такъв учен от световно значение като д-р Стамен Григоров!

Но кое само не е за чудене в тая книга? ! страниците ли, изпълнени с обич и преклонение към родния край, трепетното отношение на авторите ли, сизифовският труд на съставителя ли? Библиографската справка – в това число и справка за “информаторите”! – която е на нивото на най-доброто и най-педантичното научно издание!!! Отдавна не съм прелиствал с такова неуморно любопитство книга! Отдавам го и на това, че и двата ми рода – по бащина и майчина линия – водят началото си от трънско: корените на едната ми баба са в Джинджовци, а н а другата – в Слишовци!
Каква е целта на този внушителен труд? Както това е посочено ясно и кратко в увода: да покаже на идващите поколения приноса, който Трън и трънчани имат за развитието и разцвета на родината ни България. Това е направено по много убедителен, разностранен и категоричен начин: в обществено-политическо, културно, научно и всяко отношение. Характерът на тази книга: документално-исторически, мемоарен и литературен сборник за трънско и трънчани от всички бои, поколения и махали.

Кой издава тая книга? Трънско културно-просветно земляческо дружество “Руй”,София.
Кои са нейните автори и стъкмители? На първо място – макар да ми е забранил да изтъквам това – е Тодор Гигов, после са цял авторски колектив: Тодор Гигов, Мария Знеполска, Стамен Костов, Стефан Петров и редакционен съвет воглаве с академик Никола Попов…към членовете на редакционния екип прибавяме и имената на Александър Гюров, Владо Мариянов, Григор Гюров, Михо Гюров, Михаил Савов, Тони Трайков, Стоян Тодоров, Стефан Петров.

Разделите са осем: 1. Поглед върху историята; 2. Героична антифашистка борба; 3. Трънска гордост и българско безсмъртие; 4. Обречени на дълга и идеалите; 5. Епоха на подем и възход; 6. Апостоли на градежа и съзиданието;
7. Достойни за научния елит на България; 8. Принос в духовния разцвет на родината.
-------------.
“Трън и трънско като гранична твърдина на свещената българска земя”! възмечтава в предговора акад.Никола Попов…
“ Благодарен съм на съдбата или случаят, че ми са отредили Трънско за мой роден край.” Думи на Цоло Младенов. Какво признание, каква синовна преданост, наистина, крият тия думи!
Аз съмо прелистих тая книга, а тя не може лесно да се остави! Който веднъж я погледне, той все ще посяга да допрочете: за хората, за манастирите, за горите и реките, за природата; “народът трънски – единствено по рода си племе в лоното на българите..” Който прочете макар и само някои страници от тази енциклопедия на трънския край – той няма да остане безразличен към род и родина, към старата,
но и към новата слава на този край и тия хора!

---------------------.
Трънско – минало и съвремие, документално-исторически и литературен сборник за трънско и трънчани. 818 стр.
Издава културно-просветно дружество “Руй”, София. “Аскони-издат”

Константин Еленков