Пернишката мина в творчеството на Стоян Миленков

ПЕРНИШКАТА МИНА В ТВОРЧЕСТВОТО НА НАРОДНИЯ ТРУБАДУР СТОЯН МИЛЕНКОВ

Изготвил: НОНКА ПЪРВАНОВА КРЪСТЕВА - фолклорист Дружество на краеведите - град Перник

..."'В нашия живот, в много области има личности, които стърчат като самотен житен клас в полето. Ний не знаем цената им и те сами не я знаят, защото няма с кого да ги сравняваме, да се сравняват. Миленков като хуморист-импровиатор е един от тези самотни"...
Андрей Николов/склуптур. народен художник 1878-1959/

Стоян Иванов Миленков е роден на 9 ноември 1889 година в град Брезник в семейството на Йованчо и Ристена Миленкови. Родоначалник е чорбаджи Миленко от село Дивотино, който се преселва в Брезник в началото на ХІХ век. Бащата на Стоян е завършил медицинска фелшерска школа в София и работи като фелшер в Кюстендил, Варна, София. Семейството пътува и живее с него и Стоян учи основно училище в Кюстендил, а в София - втора мъжка гимназия. Тук семейството се установява трайно, тъй като бащата работи като административен директор на Александровската болница. От 1907 година Стоян Миленков е ученик в Народния театър, а през 1908 - 1909 год. изучава театрално изкуство в Париж при големия актьор Пол Муне. Работи в известия парижки театър "Комеди Монден" и театър "Одеон" като стажант-режисьор и актьор. По-късно вече е актьор в нашия Народен театър /1913-1915 год./, след което напуска театралната сцена и се отдава на творчество. В 1914 година дебютира в театър-вариете "Нова Америка'"'- София.
Стоян Миленков е творец-куплетист /названието идва от куплетния строеж на текстовете, от задължителното им римуване и кратки мелодии, които също имат куплетен строеж. Той съчинява текстовете, мелодиите, пее и си акомпанира с китара, пътува от село на село и от град на град, с или без цирка, пее при всякакви условия, със съпровод на салонен оркестър или без съпровод. Известно време сътрудничи в националното радио, в часа посветен на българското село. Автор е на либретото на първата българска оперета ''Моралисти"', по което маестро Георги Атанасов написва музика. Оперетата е представена през 1916 година. Стоян Миленков е професионалист, но и много добър импровизатор, опитен актьор - комик. В творчеството си той заимства с шопски словесен диалект и композициите му /в по-ранния период/ са повлияни от шопския музикален фолклор и тиролските песни - умело съчетава шопски песни с тиролски припеви. Автор е на две шопски поеми: "Пендо и Пена" и "Подвигът на Пижо". В своите куплети Миленков осмива, критикува много недъзи на обществено политическото устройство. Обект на неговите произвенедия са продажни министри, гешефтари, диктатори, черноборсаджии и други. През 1922 год. печата малка брошура със сатирични песни "Генуезки силуети", които пее пред публика в годините след войните. Също така твори и шлагерни песни, когато нашето шлагерно изкуство едва прохожда. Негови са актуалните и днес "Ех, проклета фукария", "Апаши", "Далавера", "О, Париж", "Парижко тегло" и други.
Много от свободното си време и ваканциите прекарва в родния Брезник, където с китара през рамо отива с приятели на Бърдото и пеят неговите песни. Тук участва в издаването на вестник "Дяволско шило", който критикува недъзите /кривиците/ на брезнишкото общество.
През 1934 година се организира 25-годишен творчески юбилей на хумориста Стоян Миленков и по този повод излиза сборник с негови песни- "Карнавал без маски" с предговор от писателя Стоян Чилингиров. По политически причини юбилеят не се състои, за което писателят Змей Горянин пише:
...Животът ни е глупава лотария
и ти си взел фаталния билет
да веселиш печалната България,
а сам да имаш български късмет....
Последното му участие е на 24 април 1953 година, когато в град Добрич Държавният цирк "Родина" чества 45-годишната творческа и артистична дейност на куплетиста Стоян Миленков. Умира същата година на 64 годишна възраст.
Неговото творчество е изследвано и отразено в статии на Николай Кауфман, Васил Гендов, Кирил Батенбергски, Драган Тенев, Андрей Андреев, Елена Огнянова, Елена Боянова, Петко Асенов и др., но не е напълно проучено и описано. Дъщеря му - Чайка Миленкова е автор на книга за своя баща, издадена по слуай 100-годишнината от рождението му - "Стоян Миленков трубадур на смеха и горчивите истини", ДИ "Музика", С., 1989 г.
Стоян Миленков не веднъж посещава и нашия град Перник /30-те години на миналия век/ и отразява в куплетите си това, което го
впечатлява.
...Цели две години
не бех идвал тука.
Ето пак пристигнах
да разсея скука...
Пътувайки из страната той търси запознанства, срещи, чрез които да вникне в бита, в обществения живот и неговата полза са темите, които черпи от това, за своите куплети:
Кат преди и днеска
дойдох с пълна вера, че пак ще направя добра далавера.
Сега ще засегна в няколко куплета интересни теми от мината взети...

Естествено мината е най-крупното предприятие в Перник, създало след себе си и други предприятия, създало и града и с нея са свързани имената на много личности, които стават обект на творчеството на Миленков:
...С кого да започна,
с кого да захвана,
кой ли ще се хване
първи в капана?'...
Разбира се на прицел най-напред стои тогавашният директор на мини "Перник" - Георги Коняров /1925 - 1932 г./:
...Ще почна безспорно -
Коняров известен,
що достойно влезе
в моята песен.
Цели шест години
той твори безспира
и за мохабети -
душа му умира...
Иван Берладин е друг минен инженер, когото Миленков фокусира и представя пред публиката с неговите положителни и отрицателни черти. Той е роден в Русия, потомък на белогвардейци и е завършил минен институт в Петроград. Започнал е работа като млад инженер в мини "Перник", ръководител на строежа на шахта " Св.Ана" / 1925 г./ и по-късно става началник на рудника:
...Берладин познати
или инженера
и за него тема
лесно ще намеря.
За работа казва
не търси покана.
Той създаде зная
шахта "Света Ана".
Една слабост има,
/това между нази/ -
кат белогвардеец
болшевики мрази.
Руснак като види
той не го изпуска, шахтата му стана губерния руска...
Хелмут Брокс - друг минен инженер, дългогодишен началник на рудник ''Бели брег", също е обрисуван подобаващо като човек, който освен че вьрши работа, оценява и иска да опита всичко хубаво в живота:

...А Брокс инженера
самин не отрича,
че всичко красиво
в живота обича.
Но скъпо му струва!...
Не се изплъзва от погледа му и маестро Христо Манолов - тогавашният диригент на минния оркестър, син на известния композитор Емануил Манолов:
...Нашият капелник
всички възхищава.
На всичко любящо
настроение дава.
Син е на Манолов -
наша стара слава,
но и син му тоже,
неща чудни дава.
Тука дирижира
и то не отскоро.
За ерген минава издание второ...
Обект на куплетите му е и г-н Ковачев - попуярна личност в Перник, в чийто личен живот надниква и ни го поднася с лека насмешка:
...А Ковачев славний
с очи засмени
вече май заряза
старите ергени.
Познат е на всички -
на мъже, жените,
че винаги носи
цвете на гърдите.
От село Студена
годеница има
и ще си я топли
през цялата зима...
Миленков посвещава свои куплети и на миньорската кръчма със закачливото име "Кукуригу", която се е намирала в кв."Хумни дол", заселен тогава предимно с руски емигранти - белогвардейци:
...Дигу, дигу, дигу,
сега ще започна
с Тодор Кукуригу.
Винце има той червено
и рус кая водка,
като петел на бунище
клиентите котка...

Но понякога при неуточнени сметки се налага бедната и недотам кротка миньорска клиентела да има "юмручено" разплащане на сметките с кръчмаря, което хумористът Миленков обобщава така:
...Дигу, дигу, дигу, сладкогласен Кукуригу
с разперени крила ,
с вересии се издигаш
и с проскубани пера...
Често Миленков започва с този рефрен "дигу, дигу". който асоциира звука на шопската гъдулка и той го ползва като начин за приобщаване на публиката. Пеейки своите куплети, той разпространява две-, три - листни "песнопойки", на които те са отпечатвани и които за съжаление са в непълен състав в архива му, предаден от дъщеря му на читалището в град Брезник. Този безкрайно талантлив и продуктивен творец е бил изключително скромен, което е причина много от нещата му да се загубят. Оприличава своята съдба с тази на щуреца, който се раздава чрез изкуството си.
...Без реклами, без венци
като полските щурци
песни пея аз вес ден
с весел, лек, игрив рефрен...
А кога настъпи глад,
тръгвам аз от град на град. Фондове що са не знам,
от държавата не ям...
/"АВТОПОРТРЕТ"/
Творчеството и живота на народния трубадур, чародейния
бард, хумориста, куплетистта, поета с китара, импровизатора, артиста Стоян
Миленков тепърва ще се издирва, изследва и обнародва. Дай Боже! Пороците,
недъзите, които той описва, осмива, критикува и днес съществуват и затова
неговото творчество е актуално и .в наши дни. От шлагерните му песни имат в
репертоара си почти всички съвременни групи за стари градски песни...
Нужно е да се издирят още източници за куплетите му. посветени на пернишката мина /може би има все още живи източннци-информатори, които със спомени или записки или др. да допринесат за по-пълна представа на тази част от творчеството му, което ще добави нови щрихи към твореския портрет на Стоян Миленков като народен трубадур, свързан с нашия град и нашата мина.
26 октомври 2006 година

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1/.Асенов, П. "Чародейният бард Стоян Миленков"
В:"Нов Пернишки вестник"-бр. 17/19.02.1995 г.,с.З; 2/,Боянова, Е. "Брезник - родният град"
ИК"Коралов и СИЕ" - С.2002, с.61 -71; З/.Захариев, Св. - личен архив;
4/.Захариев, Св.- "Стоян Миленков"
В:"Нов Пернишки вестник" бр.../1.11.1993 г.,с.З; 5/.Д.Й. "Величието на артиста"
В:Вестник "Ново слово"- Оряхово-бр.../19.1.1944 г.; б/.Кауфман, Н - "Сатиричните песни на Стоян Миленков"
В: Сп. "Българска музика" бр.5/1985 г.,с. 17-20;
7/.Миленков, Ст. - "Карнавал без маски между кабарето и Парнас"-
Юбилеен сборник, печатница: С. М. Стайков, София, 1934 8/.Миленков, Ст. - архив музей град Брезник;
9/.Миленкова, Ч. - "Стоян Миленков - трубадур на смеха и горчивите
истини", ДИ"Музика" ,С. 1989 г.