Бащата на Илиян: Три семейства горим в ада на неразкрито убийство

Преди две години и половина си мислех, че няма по-лошо от това да загубиш детето си. Но разбрах, че има и друго, не по-малко жестоко – да го гледаш зад решетки над пропастта от доживотна присъда и да чакаш неговото оневиняване. Никога не съм се съмнявал в невинността му. Вярваме в справедливостта и мъдростта на съдебната система, но неизвестността, когато съдбата ти е в чужди ръце е убийствена. Това споделя бащата на оневинения за двойното убийство пред дискотека „Соло“ Илиян Венцислав Тодоров. За първи път член от семейството говори подробно за преживяното след трагедията.

Илият мълча досега, за да не вляе на делото. След оправдателната присъда запазихме дистанция, защото бе немислимо да застанем в директен двубой с майките на убитите момчета. Не желая в никакъв случай да се конфронтирам с тях. Уважавам мъката им и неудовлетворението им от факта, че няма доказан убиец. Три
семейства горим в ада на това неразкрито убийство. Тяхната болка е нечовешка, но нашата не е по-малко жестока. Всички сме потърпевши, изповяда се пред „Стандарт“ Венци Тодоров. Недоказаната вина е доказана невинност и не може това да е цената на изкупление на всяка цена, категоричен е бащата. Той споделя, че
дори при разговор с една от майките на жертвите пред съда е декларирал, че ако трябва непременно да се намери виновен, е готов сам да поеме вината. Да се загробва млад живот без доказателства за вина обаче е немислимо, казва перничанинът.

Две години и осем месеца семейството живее в неописуем ужас, но нито веднъж не си е позволило да изплаче болката си публично. Трудно се решават и на сегашната изповед. Провокира ги обаче насажданата умраза към Илиян и към налагания им образ на изверги. Майките на жертвите обвиняват Илиян, че мълчи, защото е виновен и няма какво да каже. Повярвайте ми, има много какво да разкаже, но му трябва още малко време да се съвземе. Съсипан е физически и психически. Всеки ден умираше в килията. Изпадаше в жестоки депресии, мислеше за самоубийство. Държахме го с идеята, че трябва да излезе с вдигната глава от ареста, да мисли и за нас, близките му, разказва Венци. Зад решетките момчето си е поддържало духа с романи на световните класици. Дори успял да завърши семейстриялно „Компютърни мрежи“ в Нов български университет. Останал му бил само един изпит по математика и се наложило преподавателят да идва на място да го изпитва. На няколко пъти Илиян получавал и награди за добро поведение, участие в затворнически конкурси и доброволен труд. Призовете били допълнителни свиждания с близките. Венци обаче разказва, че всеки път са си тръгвали със съпругата му от свиждане в затвора като от погребение. Допирахме си ръцете през стъклото и всеки път мислено се сбогувахме. Особено тежко било през седмицата преди
присъдата. Не знам как детето ми е понесло това напрежение. Такова нещо не се преживява, споделя родителят. Преди решението на съда се молех на Бог, после повярвах, че той съществува. Първоначмално не успях да реагирам, мисля, че дори съм изгубил съзнание, защото ми донесоха вода. Илиян пък казва, чце сърцето му щяло да пръсне, споделя перничанинът.

Абсурдно е да се допусне, че Илиян ще избяга, отсича баща му. В момента е близко до нас, опитваме се да го закрепим. Бягат само виновните. Той не го направи преди две години, няма да го стори и сега, твърди перничанинът. Разказвма как синът му се предал сам ден след като чул по телевизията, че е единственият заподозрян за жестокото убийство. Направил го с надеждата за справедливост и за доказване на невинността му. Не вярно, че си е изрязал ноктите до кръв. Боядиса косата си под натиска на стреса, казва Тодоров. За първи път бащата коментира и уликите си срещу Илиян. Не мога да си представя как при такова рестъпление навън и толкова много свидетели никой не е видял убиеца. Ако момчето ми ги беше намушкал с ножа, щеше целия да е оцапан с кръв, с кървави ръце. Така щеше да се е качил в таксито, защото не е имало никакво време да се измие и изчисти. А такова нещо не е станало. По ризата му имаше малко само петно от кръв. Кръвта по панталона не беше на жертвите, така и не се разследва чия е. Таксиджията сам опроверга първоначалните си твърдения, че Илиян едва ли не е признал пред него за престъплението. Пред съда той каза, че не е чул добре думите му, спомня си само „...майката“. Всеки, въвлечен в сбиване би направил такъв коментар. После започнаха спекулации, че е опитал да си смени лицето, че е слагал ботокс, а просто имаше отоци от сбиването. Не разбирам защо още от самото начало Илиян бе единственият заподозрян. Това въвлече цялото ни семейство във водовъртежа на един безкраен кошмар, започнал от злополучния разпети петък. Мисля, че никога няма да излезем от него, изповядва се бащата.

Бяхме изкарани демони и някои наши близки се отдръпнаха. Това е разбираемо. Не съм и предполагал обаче, че ще срещнем такава подкрепа. Повечето приятели останаха плътно до нас, с много се сближихме още повече. Това е някакво щастие в нещастието. Приятелите на Илиян също бяха край нас. На всяко заседание в съда идваха, ходеха на свиждания, помагаха с каквото могат, разказва Тодоров. Бащата казва, че хичм не му е до празници, въпреки идващата Коледа и факта, че синът му вече да е при него. Признава, че още не може да се окопити и да повярва, че няма да тръгне на свиждане или на дело като стане сутринта.

Дамгосани сме

За цял живот

-   Оправдателната присъда успокои ли семейството Ви?

- Надявахме се за такова решение, но спокойствие вече не може да има. Това, което ни се случи не се преживява. До живот е.

     
- Но детето Ви вече е при Вас?     

- Вярвам, че Илиян ще изчисти името си пред съда. Животът на всички обаче вече е съсипан безвъзвратно. Уважавам болката и мъката на семействата на убитите момчета. Нашата също е много голяма. Всички сме в патова ситуация на несигурност. Убиецът не е посочен с доказателства от разследващите. Каквото и да се случи занапред, никоя от страните няма да е удовлетворена.          

- От ответната страна има съмнения, че сте манипулирали съдебния процес. Така ли е?          

- Аз практически не мога да си представя как човек може да манипулира такова нещо. От първата гънка на тази верига - полицията, през прокуратурата, до съда. Няма как да стане. В наш интерес беше да се открият доказателства и да се разкрие убиецът. Нито за момент не сме опитвали дори да бавим делото. Нито един свидетел не застана пред съда да каже, че има натиск от наша страна. Напротив, имаше такива признания, но за ответната страна. Заговори, че сме платили 10 хиляди лева на психоложка от института на МВР за психо портрета на Илиян. Уж го била признала в залата. Не съм пропуснал нито едно заседание, такова нещо не е казвано. Ако имаше такова нещо, най.малкото щеше да започне започна проверка на такова твърдение.

         
- Тези твърдения са свързани с кариерата Ви в БСП. Затова
се предполагат лостове за манипулации...

         
- Като слушам какво се говори и пише за мен, се чудя това аз ли съм. Нито съм имал високи постове, нито голямо политическо влияние. Напуснах длъжностите, които заемах като съветник и кандидат в листата на БСП, защото това щеше да политизира случилата се трагедия. Никой няма полза от това, най-малко семейството ми.

Автор: Анна Георгиева, източник "Стандарт"