За първи път в България отбелязахме Европейския ден за възпоменаване на жертвите на престъпленията на тоталитаризма

За първи път на 23 август тази година в България беше отбелязан Европейският ден за възпоменаване на жертвите на престъпленията на тоталитаризма. Събитието се състоя в градинката на НДК пред паметната плоча на жертвите на комунизма.
 
На 19 ноември миналата година 41-то Народно събрание взе решение тази дата да е „Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почит на жертвите от тези режими". Предложението беше внесено от депутата Лъчезар Тошев.
 
През 2006г. ПАСЕ със специален акт осъди престъпленията от тоталитарните комунистически режими. Към тази резолюция свои добавиха и Комитетът на министрите на Съвета на Европа, Европейският парламент (2009 г.) и Парламентарната асамблея на ОССЕ.
 
България се присъедини към общоевропейския процес на осъждане на тоталитаризма, заяви по време на церемонията Лъчезар Тошев и добави, че по този начин България се присъединява към приетите решения на три европейски институции. В тези резолюции категорично е посочена необходимостта от реално осъждане на престъпленията на тоталитаризма, както и отбелязването на 23 август като ден на памет за тези престъпления, изтъкна Тошев и поясни, че в България тоталитарен режим беше комунистическият. По думите му случилото се в този период е част от нашата история и трябва всички да имат възможност да знаят какви ужасяващи неща са били извършвани в името на тези режими. „Всеки мислещ човек, който се смята за демократ, би трябвало да осъди престъпленията, независимо точно какъв тоталитарен режим ги е извършил. Става въпрос както за тези, изпратили евреите в газовите камери, така и за тези у нас, които в първите месеци след 9 септември са убили почти 30 хиляди души, 18 хиляди от които с висше образование. 200 хиляди души пък са изпратени в лагери, повечето без никакво обяснение и правно обвинение", припомни депутатът и заяви, че тези тежки репресии трябва да бъдат помнени.
 
"Не само чрез войната тоталитаризмът е убивал хора, те са били изтребвани и в мирно време. На този ден две чудовища се обединиха чрез пакт, който показа, че тоталитарният режим е бедствие за човечеството", заяви бившият министър-председател на България Филип Димитров по време на поклонението пред паметната плоча на жертвите на комунизма в столицата, предаде БГНЕС. Според Филип Димитров отбелязването на този ден е победа за онези, които десетилетия са се противопоставяли на комунизма. „Трябва да признаем, че докато нацизмът беше повсеместно осъден с комунизма, това не беше така у нас. И днес има хора, които украсяват с прилагателни отвратителната физиономия на комунистическия режим", каза той. „С всичката болка, която изпитваме, припомняйки злините на тоталитарния режим, имаме и чувство на удовлетвореност затова, че се признават жертвите на комунизма", изтъкна още Димитров. На паметната плоча на жертвите на тоталитаризма, която се намира в непосредствена близост до НДК е записано: „Поклони се, българино. В тази стена е вградено страданието на нашия народ. Нека споменът за невинно пролятата кръв гори сърцата ни като вечен огън. Нека миналото да не се повтаря", каза още Филип Димитров.
 
На поклонението присъстваха лидерът на СДС Мартин Димитров, членове на парламентарната група на Синята коалиция, общински съветници, зам.-кметът на Столична община Иван Сотиров. Венци пред паметната плоча бяха поднесени от името на парламентарната група на Синята коалиция, СДС, Столична община, район „Лозенец".
 
 
България е една от малкото страни, които са преживели комунистическия тоталитаризъм, а в същото време в столицата й продължава да се извисява паметник на съветския сталинистки окупатор. Това отбелязва професор Калин Янакиев  по повод Общоевропейския ден за памет на жертвите на тоталитаризма. Бившите сътрудници на комунистическите служби, извършвали репресии и убийства, продължават да се гордеят, че са служили на родината, а държавният глава е сътрудник на същия апарат, нарушавал основни човешки права, заявява Янакиев. По думите му, това е все едно в Германия на ключови места 20 години след Втората световна война да има бивши гестаповци. Според професора от Философския факулет на Софийския университет, би трябвало не просто общественото мнение, а държавните институции да проявят воля и да сложат край на позорното празнуване на 9 септември, макар и вече неофициално. Веднага след 9 май 1945 година сигурно е имало хора които са мислили, че добре са живели по времето на Хитлер, но никой не им е давал думата. А у нас медиите възхваляват трубадурите на онзи режим. Янакиев прави сравнение между забвението за Атанас Личев, писал за комунистическите лагери, и възхвалата на официозите за Любомир Левчев. "На този ден винаги се говори за прошка, а на 9 септември- никога. Физическите убийци в лагерите си отидоха мирно и тихо, без да получат възмездие, да не говорим за вдъхновителите на убийствата. Комунистите нямат съвест, българските комунисти-още по-малко", коментира професорът. Погледът в миналото е заради цяла генерация хора със съсипани семейства. Дядото на Калин Янакиев е достоен български офицер, убит без съд и и присъда с неизвестен гроб. Такава е съдбата и на дядото на неговата съпруга-също офицер.
 
За популяризиране на Деня на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими, настоя на пресконференция омбудсманът  Гиньо Ганев , цитиран от БТА.
 
Той, президентът Желю Желев (1990-1997), председателят на Фондация "Свободна и демократична България" Дими Паница и председателят на Държавна агенция "Архиви" Георги Бакалов са създали Инициативен комитет за придаване на широк обществен характер на тази дата. Основното й предимство е, че е справедлива - отнася за всички тоталитарни режими, независимо дали са фашистки, националсоциалистически, комунистически или военни. Над 100 млн. души са жертвите на техните проявление по света.
 
Проф. Георги Бакалов посочи, че един от начините за популяризиране на това, което се е случвало при тоталитарните режими, е да бъде засилено изучаването им в училищата. Според Петко Симеонов на 23 август трябва да си спомняме и за македонизацията на Пиринския край и волжките българи, също жертви на тоталитарните режими. Преди 10 г. той предложил да се създаде паметник на жертвите от преди и след 9 септември, убити по политически причини, но идеята пропаднала заради липса на средства.
 
На 23 август през 1939 г. СССР и Германия сключват договор за ненападение, известен като пакта Молотов-Рибентроп. Той е подписан в Москва от съветския външен министър Вячеслав Молотов и германския му колега Йоахим фон Рибентроп. На церемонията тогава присъства лично Йосиф Сталин.