апропо

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПЪТНАТА ОБСТАНОВКА ПЕРНИК Е РАЗДЕЛЕН НА ДВЕ ЗОНИ – химическа и нехимическа. Отчетливо може да се види, че централните улици, по които се хвърля пясък със сол и нещо друго, снегът се е стопил и колите карат почти по асфалт. По второстепенните улички снегът се е превърнал в лед и там, понеже няма химикали, пързалката е гарантирана. Така привилегията да караш кола е петдесет на петдесет. В момента, в който излезеш от кварталната градска част и вътрешноградската магистрала, попадаш в друга България – пързаляща се навсякъде. Ако твърдението, че пътищата са проходими при зимни условия е вярно, то трябва да се уточни какво значи проходими. Най-положителното от цялата тая двойствена работа е, че снегът не е толкова , колкото го обещаха синоптиците, та движението се осъществява даже и с бутане.
АКО НЯКОЙ СИ МИСЛИ, ЧЕ СНЕГЪТ НЕ ЦАПА – ЛЪЖЕ СЕ. Преминаването през някои улици оставя по обувките такива следи, сякаш човекът е минал през нивата на дядо си след дъжд. Явно цената на почистването е скъпа и даже солта, която се хвърля по тротоарите, има тъмен оттенък. Не един и двама нашенци с почуда установиха, прибирайки се вкъщи, че обувките им са за миене. А беше време, когато в снежните зими хората си влизаха вкъщи без да се събуват, щото както казваха бабите и дядовците, снегът си е чиста вода. Най-тъжното е, че улица „Св.Св.Кирил и Методий”, която миналата седмица беше лъсната до черен асфалт, вчера беше нашлякана с инертни материали, които веднага й върнаха предишното кално състояние. Надеждата е задаващият се студ да стегне шляпавицата, та белким останат сухи краката на хилядите сурвакари и гости. Алтернативата е зрителите да бъдат своеобразно маскирани поне до кръста.