Доклад на сметната палата нищи бързата помощ у нас

24 центъра със 161 филиала са сред проверените
Между 8 и 10 минути трябва да е времето за пристигане на бърза помощ до пациента, това е времето съответстващо на европейските стандарти. Сега повикването се счита за забавено ако екипа пристигне след 20 тата минутута - това са изводи в доклад на сметната палата, след извършен одит на дейността на Спешна помощ у нас за периода 2007-2008 г. Одитирани са 24 центъра за спешна медицинска помощ със 161 филиала.За 2007 г. при изпълнени 756 483 повиквания от одитираните центрове, 12 894 са забавени, а в 16 центъра не са отчетени забавени повиквания, пише в доклада от одита. През 2008 г. броят на забавените повиквания е увеличен общо на 15 366, като в 17 центъра не са отчетени забавени повиквания.
Причините за забавянията на спешните екипи са комплексни - свързани са с характеристиката на населените места, пътищата, компетенцията, опита и броя на екипите, особеностите на отделните сезони, отчитат от Сметна палата. От там отдават закъсненията на линейките на дълги маршрути, лоша инфраструктура, грешни или неточни адреси поради смяна на имената на улиците, интензивен трафик, лъжливи повиквания, неосигурен достъп на екипа до пациента, липса на свободни линейки, неправилно паркирани МПС и др Одитът на Сметна палата откри и високо ниво на текучеството на персонала поради ниски заплати и тежки условия на труд, което влияе негативно върху качеството на оказваната спешна медицинска помощ. Текучеството е почти два пъти по-високо при лекарите спрямо текучеството за персонала като цяло.
Друг извод от одита е, че автомобилният парк на спешната ни помощ е значително обновен, но едновременно с това в експлоатация са голям брой амортизирани линейки, поддържането на които увеличава необосновано издръжката на центровете. Липсват единни стандарти за броя и вида на транспортните средства, което влияе негативно върху ефективността и ефикасността на дейността. Няма и норматив за поддържане на резерв от медикаменти за случаи на аварии и бедствия. Списъкът с медикаментите и консумативите се нуждае от механизъм за периодичен преглед и актуализация, пише в доклада от одита.
Сериозен проблем е собствеността на сградите, в които се помещават центровете, отбелязват още от Сметна палата. След влизането в сила на Закона за лечебните заведения недвижимото имущество, ползвано в част от центровете за спешна медицинска помощ, е включено в капитала на новосъздадените търговски дружества - многопрофилни болници за активно лечение или диагностично консултативни центрове, които са юридически лица по Търговския закон. За тях съществува във всеки момент потенциална възможност да бъдат приватизирани, което може да остави без сграден фонд съответния център за спешна медицинска помощ.
.От Центровете за спешна медицинска помощ са изпълнявани значителен брой дейности, които не кореспондират с основната цел и характеристиката на спешната помощ, отнемат значителен материален, финансов и човешки ресурс и оказват негативно влияние върху нейната ефективност и ефикасност, пише още в доклада. Не е намерено целесъобразно решение за транспортирането на хемодиализирани лица, поради което центровете продължават да извършват тази услуга. Други дейности, вменени на спешната помощ, са превозването на трупове, подлежащи на съдебно-медицинска експертиза, на кръвни проби за алкохол и други упойващи вещества от водачи на моторни превозни средства, на психично болни и др.
Установени са затруднения във взаимоотношенията с общопрактикуващите лекари във всички одитирани центрове, отбелязват от Сметната палата. Те оказват неотложна медицинска помощ, която е задължение на общопрактикуващите лекари.
Сметната палата е отправила към министъра на здравеопазването 21 препоръки за подобряването на спешната помощ у нас. Мерките трябва да се предприемат в срок до четири месеца.